Имах доста интересно минало, преди най-накрая да създам семейство със съпруга си. Той беше всичко, което липсваше в бившите ми. Той беше ужасно спокоен, уравновесен, говореше бавно и можеше да се оправи във всяка ситуация. Той ми даде пространството, от което имах нужна, за разлика от бившите ми, които за задушаваха с натрапчивостта си.
Той обичаше да спортува и никога не ми е натрапвал мнението си дали трябва да отслабва или трябва да изглеждам по определен начин. Бях щастлива, когато започнахме да се срещаме и в крайна сметка се оженихме. Имахме най-добрите първи четири години брак. Пътувахме заедно. Правихме щури партита. Внезапно решавахме да направим някоя щуротия и нито един момент не беше скучен с него.
Тогава натискът на околните да имаме деца даде своето влияние и на двама ни. В деня, в който видях положителния знак на теста за бременност, плаках с часове. Чувствах, че част от живота ми приключва. Само че още не знаех какво е! Бременността беше забавна. Все пак успяхме да сме в крак с начина на живот, който бяхме изградили - с изключение на прекомерните пътувания. Но нещо се промени в деня, в който родих.
Изведнъж синът ми стана моят свят, а съпругът ми стана второстепенен човек в живота ми! Преходът беше толкова плавен, че дори не го осъзнавах. Просто предпочитах да мисля, да говоря за детето си пред всичко друго на света. Дори напуснах работата си, защото не можех да се доверя на никого да поеме грижите за него.
Сега в редките моменти, в които говоря със съпруга си, му натяквам, че не прекарва достатъчно време със сина ни. Скоро той започна да крои планове с приятелите си за различни срещи. Винаги изтръпвах, когато станеше време да приспивам детето, защото след това мъжът ми искаше да правим секс. Аз отказвах да го придружа и скоро той спря да пита. Синът ми е на 3 години и мога да кажа, че е най-важният мъж в живота ми! И да, наистина загубих любовта към съпруга си. Понякога се чувствам виновна за това, но предполагам, че съпругът ми също го осъзнава, но няма смелостта да се изправи и да го заяви ясно.
Предполагам, че никога няма да обичам друг така, както обичам сина си – най-чистата форма на любов.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
