"Вие раждате деца, а пък ние ходим в казармата" е изречението, с което мъжете дълги години се опитваха да равнопоставят чудото да дариш живот и военната служба.
И се справяха доста добре. Имат хиляди истории от казармените години (впоследствие месеци), с които да "докажат", че някакво си раждане там не е в никакъв случай по-трудно, от това, което те са преживели, докато са изпълнявали дълга си към родината.
От няколко години обаче военната служба в България не е задължителна и някъде по същото време, като някакво странно съвпадение, се появи нова мода у нас - таткото да присъства на раждането на бебето. Или иначе казано, перифразирахме първоначалното изречение на "Щом няма да ходиш в казармата и понеже не можеш да родиш вместо мен, то тогава поне ще присъстваш и ще гледаш".
Ако оставим шегата настрана и изключим идеята да има някакъв таен женски заговор, разбира се, трябва да отбележим, че ако преди време тази мила сцена съществуваше единствено в американските филми, то днес, у нас все по-често бащите, освен в правенето на бебето, участват и в раждането.
Много бъдещи майки смятат, че ако таткото е до тях по време на раждането, това ще ги кара да се чувстват по-спокойни и сигурни. Наистина ли?
Без да се лъжем, ще си признаем, че голяма част от мъжете буквално са ужасени от мисълта да станат свидетели на раждане, било то и на тяхното собствено дете. И отново без да се лъжем – ние самите също не сме подготвени никога и напълно за този иначе велик момент, преди да ни се случи.
В родилната зала няма място за пребледнели мъжаги, за които е спорно дали ще успеят да дочакат първия плач на бебето, преди да припаднат. А ние сме достатъчно "заети" в този момент с болки от контракции, вдишвания, издишвания и събиране на сили за поредното "Напъвай!", за да разиграваме приказката "Болен здрав носи".
Темата събужда полюсни мнения и съм сигурна, че четейки това, всяка една от вас има твърда позиция, която е готова да защити, при това доста разпалено. Затова ще разгледаме възможните сценарии на ситуацията с всичките ѝ плюсове и минуси.
Ние искаме той да присъства, а той не
Раждането на дете е може би най-красивата грозна гледка на света и въпреки това той не е готов за нея. Предпочита да крачи нервно в коридора, като тигър в клетка, вместо да гледа как се мъчим и ние трябва да уважим това негово решение, без да мрънкаме, да му натякваме или в най-лошия случай да го обвиняваме, че не иска да сподели този съдбовен момент. Глупости. Това са абсолютни глупости! Разбира се, че той споделя този момент с нас и макар да няма утроба и да не знае що е то контракция, неговото сърце ще бие също толкова учестено, колкото и нашето, докато чака да се появи на бял свят собствената му рожба. Дори да се намира на другия край на света.
Щом той знае, че няма да се чувства комфортно, то най-вероятно неговото неспокойствие и притеснение ще се отрази и на нас. А ние не искаме това.
Мария, която скоро ще стане майка, сподели пред jenite.bg какво е казал мъжът ѝ Петър, когато преди няколко месеца тя го попитала дали иска да е с нея в родилната зала - "Не мога да гледам такова нещо! Като видя какво съм ти причинил няма да искам второ бебе. Ще чакам отвън".
Ако наистина имаме нужда от подкрепа, то може да я открием в лицето на най-добрата ни приятелка, сестра или нашата майка, макар суеверията да твърдят, че не е хубаво тя да знае точно кога внучето й се ражда.
Така че, дами, не тормозете таткото и го оставете да изживее този скъп и незабравим ден по неговия си начин.
Ние не искаме той да присъства, а той настоява
Разбираемо! Много от нас не искат любимият да ни вижда с разчекнати крака, още по-малко да види гледката между тях. Рошави, потни, пъшкащи и виещи от болка. Не, че ни е страх, че той няма да ни харесва след това. Просто на много мъже им идва в повече, макар преди това да са били убедени, че не искат да пропуснат голямото събитие. Колкото и той да настоява (макар да сме сигурни, че такива мъже са единици), имаме пълното право да му заявим, че това е нещо, което ние трябва да направим сами, единствено с помощта на лекарския екип.
Хармония
Когато мнението ни като бъдещи родители съвпада и сме убедени, че искаме да изживеем този момент заедно, е важно да се подготвим добре, защото освен желанието, подготовката е едно от най-важните условия.
Бъдещият татко задължително трябва да знае какво се случва по време на всеки етап от раждането, какво може да е поведението ни, какви са действията на медицинския персонал. За да ни е от помощ наистина, трябва да е усвоил техниките на дишане и масаж. За тази цел е добре да посещава курсове за бъдещи родители, да гледа образователни филми за естествено раждане и активно да участва в подготовката за раждането.
Има два варианта за участие на мъжа в раждането. Първият вариант предполага присъствието на таткото само в предродилна зала на първия етап от раждането (разкритието на шийката), а когато започне самото раждане на бебето и жената е преведена в родилна зала, бащата остава отвън. Така той помага на любимата си през най-тежкия период, по време на контракциите, и е предпазен от гледката на самото раждане. При втория вариант бъдещият татко присъства изцяло на раждането.
Секцио
Присъствието на бащата по време на секцио е много по-поносимо и за двамата родители. Докато то трае, двойката може да разговаря и да се разсейва, за да не дава воля на притеснението. Освен това, нито един от двамата не може да види гледката, докато лекарите извършват операцията.
Присъствието на таткото в родилната зала обаче е лукс, който се заплаща и задължително е в комбинация с избор на екип, който, разбира се, също се заплаща. Истината е, че лекарите не посрещат радушно идеята някой да им се "пречка", докато си вършат работата, но в днешно време, още преди малкото човече да се е появило на бял свят, някой вече е изкарал пари от него. Та, без да обиждам златните ръце на акушер-гинеколозите, макар да не им се нрави особено, те работят на принципа "Който плаща, той поръчва раждането". Различните болници имат различни тарифи за тази допълнителна екстра, но сумата варира между 150 и 250 лв.
Най-женското нещо на този свят е да станеш майка. И най-естественото. В природата бременността, както и раждането, не принадлежат на никой друг, освен на женската. В природата тя винаги ражда в отсъствието на мъжкия.
| 442 | 28 |
