Благодаря ти, мамо!

Мама е най-важният човек в моя живот.

Първо, защото ме е родила жива и здрава, защото е имало вероятност да се задуша в пъпната си връв. (От малка съм обичаша да се въртя и шавам, та съм щяла да направя беля за малко.)

Тя е тази, която ми е дала живот, но и тази, която е създала толкова много качества в мен, заради които днес съм уважаван и тачен човек.

Тя ме научи да искам и за батко бонбона, когато ми даваха съседките нещо сладичко.

Те я тази, която ме научи да ходя, а след това да вървя по планините и до ден днешен природата е тази, която ме зарежда най-силно.

Тя ме научи да отстоявам позицията си и да казвам истината право в очите. От нея разбрах, че е по-добре да бъдеш честен и недолюбван понякога, отколкото лицемер, който всички обичат.

Тя ми предаде урока да имам винаги чиста съвест и добро сърце, защото това са двете гаранции за лек сън и добър живот.

Тя ми показа, че това да си различен дори е предимство и не бива никога да се срамувам от себе си.

Мама е жената, която ме научи да обичам българския език, да го почитам (Е, малко май прекалих и взех, че станах филолог, че след това и журналист.)

От нея разбрах колко важно е да са ти чисти ръцете, когато сядаш на масата, чисто сърцето, когато се вричаш на някого във вярност и любов и чисти мислите, когато обещаваш нещо.

Мама е човекът, който ме научи да бъда самостоятелна, отговорна и разумна.

Благодаря ти, мамо! За всичко!

Станете част от Jenite.bg във Facebook!