Плач, силен плач, малки ръчички, които са се вкопчили в мама и не искат да я пуснат. Викове, които те карат да се раздираш от вътре "Искам мама! Искааам мама!". Майка, на която ѝ е трудно да се откъсне от детето си, и дете, на което му е още по-трудно да се откъсне от топлата прегръдка, от уюта и спокойствието, които познава у дома. Едни ръце трудно подават мъника, други го приемат, за да го приласкаят и научат. Тези на детската учителка.
Това е обичайната картина, която бихте видели, ако постоите във фоайето, на която ѝ да е било ясла или първа група в детската градина. Искрена детска болка.
Не защото детската градина е едно ужасно мрачно място, а защото за първи път (говорим за най-идеалния случай) детето се отделя от познатата му среда. Мама, татко, баба и дядо ги няма, заместени са от фигурите на госпожите и леличките. Освен семейството, новата ситуация е стресираща и за персонала. Всяко дете идва със своите характерови особености и със специфика на социалната среда. Завладяваща е емоцията на страх от непознатото, от страшната обстановка в детската градина и от вратата, която се затваря след мама.
На родителите, които в този момент ще извадят аргумента, че трябва да влизат и да остават известно време в детската група, заедно с детето си, бих казала: представете си сега още 28 други родители, хванали за ръка малчугана си, две учителки, една лелка и целият този народ в една по-голяма стая. Представете си тази картина, повтаряща се ден, след това втори, защото детето, научило се, че и мама може да дойде с него на градинка, няма да иска да се откаже от тази си привилегия. Сега представете си, че трябва да тръгнете за работа след няколко дни и да оставите детето само. Плачът е още по-силен, а учителките още по-безсилни да го заглушат. Отделянето е трудно, но всяко нещо си има граници. В детската градина тази граница се простира до помещението с детските шкафчета, където родителите си тръгват сутрин и идват вечер. Празниците и рождените дни са времето, когато децата могат да споделят с тях новия си свят.
Откъсването от семейната среда е неизменна част от социализирането на малкия човек. Социализиране, което преминава през редица регламентирани етапи – ясла, детска градина, предучилищна, основно училище, средно училище, евентуално университет и т.н. Родителите са тези, които първи подготвят детето за среща с околния свят. Първата социална усмивка, както я наричат психолозите, се появява на четиримесечна възраст и е в отговор не на друго, а на усмивката на близките хора. По-специално – на мама. Поведението при среща с непознати също е реакция, която зависи от родителския стил и от въвеждането на детето в различни ситуации.
Нека да минем на въпроса – кога едно дете да бъде "отделено” от родителите и на каква възраст е препоръчително да посещава детско заведение. Според редица психологически изследвания най-добрата възраст, когато това може да се случи, е след навършването на третата година. Първите три години са времето, в което детето трябва да получава цялата грижа и внимание, на които родителите са способни. Вече говорихме за т.нар. привързано родителство. Освен това, замислете се – кога друг път ще можете да сте толкова близо до наследника си, ако не когато е още малък. Ако не ви притискат финансови проблеми или такива от друго естество, специалистите препоръчват да се наслаждавате на времето заедно, колкото ви е възможно повече.
В този ред на мисли, защо тогава изцяло да не отглеждате детето си в домашни условия? Ето защо. Според психолозите децата, които посещават детска градина развиват по-добри комуникационни умения, опознават различните аспекти на социалните взаимоотношения, усвояват учебния материал и се справят с дисциплината в училище по-лесно. Детската градина е едно първо стъпало за по-нататъшното развитие на детето, чиято индивидуалност се формира до единадесет-дванадесет годишна възраст.
Как да подготвите детето за първото посещение в детската градина?
Постарайте се да му изградите такъв режим, че да се събужда 30-40 минути преди тръгване. Ако не иска да спи през деня, обяснете му, че трябва да си почива поне в легълцето, докато настъпи отново време за игри.
Важно е и да го научите да ходи до тоалетна, без да се "стиска", а преди това. По-малките деца се учат да ходят по нужда преди детската градина, преди разходка, преди сън.
Ако детето страда от липса на апетит, храни се бавно или изпитва непоносимост към определени манджи, това са подробности, с които трябва да запознаете възпитателките. Никой няма право да насилва детето ви да се храни, ако не желае, а освен това децата имат чудната способност да се държат като другите малчугани. Щом всички спят и се хранят на масичката, не след дълго и вашият наследник ще прояви същата инициатива.
Колкото до честото боледуване, може да направите нещо по въпроса предварително. Оставете детето да ходи босо вкъщи и навън през лятото. Това укрепва не само имунната, но и нервната система. Всякакви водни процедури се препоръчват - душ, вана, езеро, море. Постепенно го приучвайте към студени напитки - мляко, сок от хладилника, както и сладолед.
За да не се стига до ситуацията, която обрисувах в самото начало на текста, свиквайте детето да остава за няколко часа при близки и познати хора. Научете го на всякакви ритуали по "отделяне". Като да ви изпраща до входната врата, до асансьора, да маха с ръчичка през прозореца. Най-добрият начин да научите детето на раздяла с вас е да създадете такава ситуация, в която самото дете да поиска да се раздели. Например, за да си играе с приятелчетата. Излизайки за по-дълго време, помолете не възрастните, а детето да следи за реда в къщата. Давайте му поръчения и му делегирайте отговорности, като да се грижи за рибките в аквариума (ако имате рибки). След като се върнете - подробно го разпитайте какво е правило през деня, похвалете го за успехите, обяснете му колко много неща сте свършили, защото ви е помогнало и как сте изкарали парички, с които можете да му купите някоя вкусотия.
Тръгването на детска градина е първата трудност по пътя на порастването, на придобиването на социални умения и компетентности на малкия човек. Стъпка, която е трудна за трите страни – родители, деца, възпитатели. Но в живота нищо не се постига лесно. Неслучайно, човек се ражда с вик и плач.
| 83 | 5 |
