Атанас Куцев е не само млад и креативен фотограф, но и изключително добър видео оператор. След като завършва "Журналистика" в Софийски университет "Св. Климент Охридски", започва уверено и вече изцяло да се занимава с това, което обича да прави, като посвещава цялото си време на фотографията.
Изложбата му "Между Нирвана и Самсара" е разказ за живота на будистките монаси в Катманду, Непал. Вълнуваща история за далечна култура, запечатана през обектива на фотоапарата. Колекция, която разкрива трудните страни на живота на Изток, но също така и неподправеното щастие, което витае около малките неща в ежедневието.
Приканваме ви да надникнете във вълнуващия свят на един човек, за когото работата в офис не е предизвикателство.
Каква е причината да изберете фотографията за свое поприще? Завършили сте Факултета по журналистика и масова комуикация към Софийски университет, но сте насочили кариерата си в малко по-различна посока.
Когато кандидатствах журналистика, много исках да се занимавам с нещо, което (звучи идеалистично, но) "ще промени света". В гимназията писането ми беше страст, но в последствие се оказа, че всъщност не ми се отдава толкова много, а и на моменти ми беше много трудно да пиша материали. Kогато съм бил на стаж в медии, писането на материали ставаше малко насила. А така не се получават нещата. Освен това, журналистиката невинаги е това, което ми се иска да бъде, особено в България. Затова не виждам смисъл да навлизам в тези среди.
Преди няколко години започнах да снимам като хоби, получаваше ми се добре, започнах да се развивам все повече и повече. Документалната фотография и документалното кино са най-близкото нещо до това, което искам да правя - да съм социално ангажиран, да "променям света" и да съчетавам журналистиката (под някаква форма) с визуалните изкуства.
"Между Нирвана и Самсара"
Какво дава на един фотограф и какво отнема от него работата, с която се занимава?
Фотографията запечатва момента. Тя ти позволява да запазиш този момент на дигитален файл или на хартия. Но понякога, гледайки през визьора, изпускам много неща, които се случват около мен. И въпреки това, фотографията за мен носи хиляди емоции и спомени, част от които биха избледнели с времето, ако я нямаше снимката. А и е много удовлетворяващо да запечаташ нещо, което разказва история. Да знаеш, че си бил там в точния момент и си успял да го заснемеш.
"Между Нирвана и Самсара"
Разкажете повече за програмата EVS (Европейска доброволческа служба), в която сте взели участие в края на 2013 година. Какво ви накара да се включите в този проект?
Европейската доброволческа служба е програма на ЕС, която е с цел обмен на млади и активни хора в страни предимно в Европа, където те да работят в младежки центрове, сиропиталища, еко селища и пр. Да бъдеш доброволец е прекрасно - изпитваш удовлетворение не от това, че получаваш заплащане, а че споделяш опит и знания с някой, който има нужда и интерес. И това ти носи много.
Заминах по програмата около седмица, след като успешно се дипломирах във ФЖМК. Това беше най-подходящият момент да потърся промяна - работех в офис, а това беше работа, която не ме удовлетворяваше. А и винаги съм искал да се включа в доброволческата служба.
"Между Нирвана и Самсара"
Защо Индия? Има ли нещо, което ви привлече в тази страна, или беше въпрос на късмет да отидете точно там?
Всъщност доброволчеството беше само в Катманду, Непал. Но веднъж попаднал там, имах чудесната възможност да посетя и други места. Освен че обиколих Непал, пътувах два месеца в Индия, Тайланд и Малайзия.
Най-много време отделих на Индия, тъй като е една от малкото държави в света, които все още имат запазени традиции от хиляди години. А и мисля, че Индия наистина те променя - времето там тече по друг начин. Един месец в тази огромна и колоритна страна не стига, но както казват там "Един живот не е достатъчен за Индия".
"Между Нирвана и Самсара"
"Между Нирвана и Самсара"
Споделете с нашите читатели подробности около осъществяването на изложбата "Между Нирвана и Самсара”. Каква история разказва тя?
Идеята за изложба дойде малко ненадейно, беше подхвърлена случайно от един приятел, по-скоро на шега. Когато се прибрах в България, се обърнах към "ФотоСинтезис" за помощ за селекция и концепция на изложбата.
И ето че след два месеца и половина, изложбата е факт. С нея исках да разкажа по какъв начин Азия ме е докоснала, променила и за какво ме е накарала да се замисля. Това са истории от улицата, ежедневието, живота в манастира. И мисля, че начинът, по който хората живеят там, може да ни научи на много неща.
"Между Нирвана и Самсара"
Какво ви направи най-силно впечатление в живота на будистките монаси в Катманду, Непал, с които сте работили основно, преподавайки им английски език?
Монасите не са като другите деца - за да бъдат добри монаси, те трябва да се отдадат до голяма степен на будизма, да живеят дисциплинирано, сдържано и с много лишения. Нямат и много възможности - често играят футбол със спукана топка, а всеки ден ядат ориз и картофи. Това обаче не им пречи да бъдат безкрайно щастливи и непринудени. Може би за пръв път виждам толкова чисто и истинско щастие.
"Между Нирвана и Самсара"
Вие сте само на 23 години, а вече сте автор на самостоятелни проекти. Имат ли бъдеще младите фотографи в България според Вас? Мислили ли сте за възможността да се занимавате с професията си за постоянно в друга държава?
Бъдеще има за всички. Сами определяме бъдещето си, когато решаваме какво време и енергия да отделяме на нещата. Докато работех и учех едновременно, много често се занимавах с фотография и видео - във времето, в което се предполагаше, че трябва да си почивам. Ако бях избрал да не се развивам активно в тази посока, сигурно нямаше да стигна дотук. Човек сам избира до каква степен би се лишил от някакъв комфорт (като сън например), за да се занимава с това, което обича.
Причината да не започна работа отново в офис, след като се прибрах от Азия, е, че за да станеш добър в нещо, трябва да се посветиш напълно на него. Ето защо избрах да поема този риск (защото в настоящата икономическа ситуация си е риск) и да се занимавам с фотография и видео заснемане на свободна практика.
За съжаление, в България фотографията не е добре заплатена (поне не в сравнение с по-развитите държави). Тук съществува и проблемът, че за документалната фотография няма много развит пазар. Или поне такива наблюдения имам аз. Обмислял съм варианта да замина извън България за постоянно, но за момента се чувствам добре да живея тук. А и понякога имам възможност да пътувам, което ми носи липсващия елемент.
Фотографията - хоби или професия? Защо?
Някои избират фотографията да остане хоби, за да може да имат свобода. Когато се превърне в професия, тя носи много ограничения. Според мен е важно човек да изпитва удоволствие от това, което снима за работа. Фотографията трябва да бъде един добър баланс между задължение и удоволствие.
Кабо Верде
Кабо Верде
Занимавате се с фотография от доста време. Какво обичате да заснемате най-много през обектива на фотоапарата и защо?
Най-много обичам да снимам хора - едно лице може да ти разкаже великолепна история. А и портретната фотография е голямо предизвикателство. Уличната фотография пък ти дава възможност да запечаташ неща, които само ти си видял. Да покажеш най-тривиалното място по най-необикновения начин.
Малайзия
Като фотограф, който се справя еднакво добре с различни видове фотография, коя от двете предпочитате: събитийната или документалната?
Определено предпочитам документалната фотография. Много е трудно да се слееш с обстановката, да предразположиш хората около себе си и да представиш адекватно дадено място. Да го изживееш. А събитийната фотография е моят начин да покажа изобретателност и креативност в стандартни за повечето хора ситуации като сватби или концерти.
Тайланд
За да ви срещаме с още интересни личности, станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 8 | 1 |
