Ин витро. В буквален превод това означава "в стъкло”. Бебетата, познати под наименованието "в епруветка”, всъщност започват своя живот в петри – плоска стъклена чинийка. Точно толкова крехки са надеждите на родителите им и точно толкова лесно могат да се разбият на парченца. С поредния неуспешен опит.
Не искам да ви лъжа. Понякога личното ми мнение се люшка в двете крайности. От една страна мисля, че децата, дадени за осиновяване, очакват именно тези родители. От друга страна – коя съм аз, че да казвам на хората да си осиновят дете? Това не е за всеки! Както и не всеки може да издържи поредното идване на цикъла, след поредната стимулация и надежди, започнали в чинийката петри, при определена температура и подходящи условия.
Имам честта и удоволствието да познавам много жени, минали успешно през това изпитание. Познавам ги от моментите, в които вече гушкат своите деца. Защото съм консултант по кърмене и съм целуната от съдбата да виждам най-прекрасната част – вече родените бебета и техните щастливи майки и татковци.
Не всички са готови да споделят. Някои просто ме уведомяват, че са имали проблем и бебето е ин витро. Други разказват подробно. Истории, които ме карат да се прибера у дома, да погледна спящите си деца и почти да крещя на мъжа ми, че не може да си представи какви късметлии сме. Защото аз, вие, най-близката ви приятелка, брат ви - никой не е застрахован. Хора, които имат дете от първи брак се изправят пред невъзможността това да им се случи при втория.
Ин витро не е метод! Аз съм го виждала да се усмихва в очите на майките и да плаче в прегръдките им. Ин витро е надежда! И, по дяволите моето мнение – прекрасно е да видиш щастието, прегърнато и облечено в миниатюрни дрешки, подавано от ръце на ръце. Щастие, очаквано години.
За материала ми помогнаха от клиника "Надежда” в София. Повечето, които се сблъскват с репродуктивни проблеми, със сигурност знаят кое е това място.
Пътят до там понякога е дълъг и мъчителен, а понякога – нереално кратък. Така или иначе, за да се усъмните, че имате проблем, е достатъчна само една година неуспешни опити за бебе. Ако това ви се случи – не чакайте и потърсете специалист! Първото, към което ще ви насочат, е да се направи спермограма на мъжа. След това идва ред на прегледите на нежната половинка в двойката. Диагнозите, които могат да се поставят, са много, като има състояния, поддаващи се на лечение. В такива случаи понякога изобщо не се стига до ин витро. Факт е обаче, че явни проблеми може и да няма. Понякога бебето не се получава, без видима медицинска причина. Истории много. Аз имам две лични и прекрасни – познавам две момичета, заченали естествено и родили второто си дете, след първо ин витро бебе.
Най-доброто, което може да ви се случи, е да попаднете на място, където специалистите вярват в чудеса толкова, колкото трябва да вярвате и вие. Не за друго, а защото на тях чудеса им се случват често. И те ще ви ги споделят, за да повдигнат духа ви, за да ви вдъхнат смелост и надежда.
Убедена съм, че няма жена, която да се страхува от болката, когато става въпрос за това да има дете. Но ако все пак се тревожите е добре да знаете, че всички процедури, свързани с извличането на яйцеклетките, се извършват под упойка. Самата стимулация в клиниката се прави наред с ежедневни хормонални изследвания, за да се гарантира, че медикаментите няма да бъдат предозирани. След като се оплодят в стъкълцето и се изчака да започне делене, мъниците се връщат обратно в матката, като за целта се избира най-подходящия момент и място, близо до фалопиевата тръба, за да бъде наподобен максимално естественият процес. След това започва чакането.
Един баща ми сподели веднъж : "Животът ти се блъска между времето на стимулацията и времето на прокървяването. Всеки месец правиш секс по график. Имах чувството, че виждам жена си по график и дори се храня така. В определени часове трябваше да сме заедно. И бяхме. Това е толкова изтощително, че на моменти душата ти остава празна. И после поглеждаш в очите ѝ и знаеш, че можеш още толкова.”.
Когато ми го разказваше, вече имаха своята сбъдната мечта. И той стоеше на вратата на стаята и я съзерцаваше, докато спи. С поглед, впит само в нея – Мечтата.
Държавата, благодарение на фонда "Ин витро”, се опитва да сбъдне стихотворението на Джани Родари – "Продавач на Надежда”. Не мога да коментирам доколко успява. Надявам се това да направят хората, които имат нужда от тази помощ и са я получили.
Знам, че тези, които са извън списъка, са жените с изчерпан яйчников резерв (ИЯР).
Знам, че тези, които се ползват с предимство, са наближаващите 40 години.
Знам, че към настоящия момент няма горна граница на възрастта за ин витро опит.
И отново стигам до момента с щастието. Видиш ли го, всичко друго губи значение!
101 | 0 |