Днес ще ви запознаем по-отблизо с Йоанна Петрова. Тя снима видеа за YouTube, поддържа Инстаграм акаунт и преподава танци. Прочетете какво разказа Йоанна за създаването на съдържание за YouTube канала си, страстта си към танците и още много интересни неща за себе си...
Здравей, Йоанна! Разкажи ни малко повече за себе си. Коя е Йоанна Петрова?
Здравейте! Казвам се Йоанна, на 25 години, от град Варна. От шест години живея в София, като тук се намира и бизнесът ми.
Завършила съм Университета за национално и световно стопанство, със специалност "Регионално развитие”. По професия съм собственик на танцова школа и преподавател по латино-социални танци.
В свободното си време се занимавам с всичко, което ми доставя удоволствие, като някои от нещата са да се снимам в някои уеб-сериали, създавам видео съдържание в платформата на YouTube, развивам и Инстаграм профил, което го начислявам като отделно хоби, тъй като там влагам друга част от сърцето си. Там е моето малко място за изкуство от снимки, които създавам с много любов и старание, изобразявайки света такъв, какъвто аз го усещам -приказен!
Как реши да започнеш да се занимаваш с качване на видеа в YouTube?
От малка обичам да снимам всякакви клипчета. Най-често в семейна обстановка, за спомен. Затова, когато открих "влогърския свят”, ми беше изключително интересно да гледам видеата на момичета от цял свят. Исках и аз да започна да създавам такова съдържание, което да има предимно развлекателен характер, но и да споделям мои впечатления и опит, както и да имам своя трибуна, да говоря на теми, които ме вълнуват.
Какво беше първото видео, което засне и публикува?
Първото ми видео беше декорация на яйца за Великден. Тогава ме беше все още срам да се показвам пред камера и аз не се появявам във видеото. Ха-ха-ха
Влогърството промени ли те като човек?
Не бих казала, че ме е променило особено, но може би ме направи по- отговорна. Осъзнавайки, че имам някаква аудитория, която черпи вдъхновение до някаква степен от мен, автоматично ме задължава да се съобразявам какво показвам във видеата си, какво препоръчвам и какво адресирам. Важи и за живота извън камерата ми, защото се срещам с много от абонатите си в ежедневието и особено към децата трябва да имам отговорност. В този аспект мисля, че се попромених.
Близките ти подкрепят ли те в това, което правиш? Сестра ти, eleonorgrande, също има канал в YouTube. Ти ли я мотивира да започне да се занимава с това?
Подкрепят ме много. Гледат всяко мое видео и очаквам коментар с мнение след това. Те са ми най-големият коректив. Особено баба и дядо. В началото бяха малко скептични, защото не бяха запознати с платформата и какво всъщност представляват влоговете, но вече са много в час.
Със сестра ми всъщност започнахме заедно. Или поне такова ни беше желанието. Дори си направихме заедно канал. Но разстоянието ни пречеше и идеята ни не просъществува. Затова аз си направих канал и малко по-късно и тя.
Ако имаше повече време, какво щеше да правиш по-често?
Щях да отделям повече време за заснемането и качественото обработване на видеата ми. Сега отдавам цялата си енергия и време на моята професия и видеата остават на доста по-заден план. Качеството не е това, което си представям все още, но планирам в скоро време това да се промени и след като изчистя и прехвърля някои от ангажиментите си на други лица, да имам повече време за по-красиви и качествени видеа.
Какво те кара да продължаваш да правиш видеа за YouTube? Какво ти дават те и какво ти отнемат?
Това, което обичам на YouTube е, че там си е моето местенце. Моето кътче за "женски работи”, което си създавам и декорирам сама. Обожавам това, че мога да правя и споделям това, което ме вълнува, по начина, по който аз си го представям. А най-хубавото е, че има хора, които си намират по нещичко в него, споделят интересите ми и им е приятно да се връщат там. Истината е, че YouTube ми дава много повече, отколкото аз на него. Всички тези прекрасни хора и особено малките, сладки дечица, които ми се радват, щом ме срещнат някъде. Да знаеш, че си помогнал с нещо на някого и че си харесван от някого е такова съкровище...!
Има ли тенденции в YouTube, които не харесваш и защо?
Да, не ми допадат някои от предизвикателствата, които нашумяват в световен мащаб, като тези с цветната храна и фалшивите пранк-"войни”. Като цяло не съм почитател на нещо, което е режисирано, но представено сякаш не е такова. Не виждам смисъл в това. А и не снимам неща, които не са ми интересни на мен и не бих си пуснала да гледам. Въпреки това, смятам че YouTube, като свободна платформа за споделяне, е място където всеки може да прави каквото пожелае и нямам против избора за съдържание на други влогъри, нито натрапвам позициите си. Хубаво е да има разнообразие и всеки потребител да намира интересното за себе си.
Имаш ли някакви планове за канала си? Планираш ли да го промениш и съответно подобриш по някакъв начин? Как?
Да, със сигурност има нужда от подобрение, най-вече на качеството на заснемане и обработката. Към момента снимам, обработвам и качвам всичко с телефона си. Удобно ми е и защото постоянно съм в движение и нямам необходимото време, което ми се иска, за да отделя на канала си. Затова и не мога да го наричам своя професия. Но след като наредя нещата с новата зала, която отворихме наскоро с моя партньор, предстоят промени, в които ще ми се освободи време и повече средства, които да инвестирам в съдържание, което и на мен, надявам се и на абонатите ми, да ни носи пълно удовлетворение от видеата.
Освен с влогърството, ти се занимаваш и с танци. Едно от нещата, за които повечето хора мечтаят е хобито им да се превърне в работа. При теб това се е случило, какво е усещането?
Усещането е страхотно. Освобождаващо. Щастливо! Когато завърших гимназията мечтаех да стана бизнес дама, да имам свой бизнес, в офис на висока сграда. Докато не започнах да работя в офис и с времето установих, че това не е за мен. Че корпоративния свят не е толкова престижен и авторитетен, колкото изглеждаше в моите очи. След като смених няколко различни фирми, установих, че не е от конкретна фирма - просто този живот не беше моят.
Паралелно открих и страстта си към танците и започнах да преподавам. В някакъв момент двете неща се сблъскаха и трябваше да избирам. Така направих първата толкова смела крачка в живота си - рискувах, напуснах работа и се отдадох на нещо, което беше толкова колебливо и несигурно, че много хора ми се чудеха как съм си позволила да го направя.
Днес, три години по-късно, танците са освен моя страст и развлечение, но и моя професия, с която доставям на хората също такова щастие и удоволствие и това е най-красивото от всичко в работата ми. Да чуя "Цял ден чакам да стане време за танци при вас. Целият ми ден се оправя. Радвам се, че ви срещнах”.
Как започна да танцуваш и какво ти носят танците?
Започнах абсолютно неочаквано. Почитател съм на латино-американските танци, но нямах партньор, с който да се запиша да танцувам. Един ден, едно непознато момиче просто ми писа във фейсбук, че много ме харесва и ми
предложи да отидем на латино танци. Обясних ѝ притесненията за партньора и тя тогава ми отвори очите за този съвсем нов свят за мен. Че има латино- социални танци, където се танцува за удоволствие и можеш да танцуваш с всеки по света, дори да е непознат. Че има партита и фестивали, на които ходят хиляди хора, за да танцуват. Срещаш много хора, с всякакви професии и създаваш много нови приятелства. Танците ме промениха много като човек. Станах по-отворена към света и към нови приключения. Разбрах, че нищо не трябва да се взема твърде на сериозно, особено самите ние. Научих се да се наслаждавам на живота.
Трудно ли е да съчетаваш създаването на YouTube видеа с преподаването на танци?
Изключително трудно. Много хора ни казват: "Вие имате мечтаната професия, преподавате по два-три часа на вечер и през целия ден сте свободни”. Но това не е така. За да успяваме да дадем максимума на учениците си, е необходимо непрекъснато да се усъвършенстваме, да тренираме, да учим нови неща, да създаваме нови движения. Отделно ни канят като преподаватели на фестивали, на които трябва да се представим и с хореографиран танц на сцена, който изисква много сериозна подготовка. И като прибравим всички организационни неща по събития и фестивали, си става пълен работен ден + 2-3 часа, в които преподаваме. Затова и ми е трудно да съчетавам нещата. Особено ако сме на фестивал през уикенда.
Наскоро обяви в канала си една много хубава новина- че си сбъднала една своя мечта и вече имаш собствена зала за танци. За какво друго мечтаеш?
Мечтая да разрастна тази зала и да функционира като нещо много повече. Но засега ще го запазя в тайна, тъй като ще отнеме доста време, за да го реализирам и да не "урочасваме” нещата, ха-ха. Мечтая да продължа да пътувам, че дори и по-често. Искам да съм винаги щастлива и да имам до себе си хора, които да ме обичат. Искам да имам щастливо семейство, след време, мечтая си и за дъщеричка. Поне една. Но не бързам много с последното. Ха-ха-ха.
Какво би посъветвала хората, които сега започват да се занимават с влогърство?
Бих ги посъветвала да снимат само неща, които искрено ги вълнуват. Да не се поддават на някакво течение, без да имат истинска страст към дадена тема. Да не се вманиачават в бройката на гледания, абонати и харесвания. Да уважават хората, с които им предстои да работят и в същото време да не се влияят от злобливи и негативни коментари, имащи за цел единствено да ги нагрубят. Когато нещо се прави със страст и любов, успехът е неизбежен :)
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 11 | 3 |
