Градът е сиво, скучно и мрачно място за някои, докато за други той е голям, шумен и изпълнен с приключения.
Независимо какъв тип човек сте, ще се съгласите, че представите за дадено нещо или място, са резултат само от собствените ни възприятия. Чрез историята, която ще ви разкажем, ще докажем това. На вашето внимание: проектът на талантливия любител на фотографията Даниел Ахчиев.
Той е на 38 години, завършил е компютърна специалност и има две магистърски степени - по счетоводство и контролинг. Интересува се от книги, филми, музика и всичко, от заобикалящия го свят. За себе си казва, че е много любознателен и не спира да чете. Като свое най-голямо хоби в момента определя фотографията - за другите не остава време, тъй като има малко дете, на което го посвещава.
Именно този човек съчетава сивотата на града с цветовете на изкуството, рутината и приключенския дух на един не малък град като София. Вижте какво сподели той пред Jenite.bg...
Какво всъщност е "Urban Butterflies”?
Това е личен фотографски проект, в който снимам балерини и други танцуващи хора в градска среда, на необикновени места, далеч от обстановката, в която обикновено се изявяват.
Защо избрахте това име?
Имаше разнообразни идеи за името - мои и генерирани от приятели. Мислих и накрая остана този вариант.
Хареса ми, защото олицетворява това, което целя с проекта - да покажа в града красиви създания, каквито са пеперудите. Отпадна вариант с балерина в името, защото идеята ми е да го разширявам, колкото мога, с всякакви хора на изкуството.
Как се появи идеята за проекта?
Идеята възникна, след като се запознах с една балерина - Георгина Джендова. Тя всъщност е първата балерина, с която работих. Решихме да направим една сесия в София и резултатyt толкова ми хареса, че нямах търпение да направим и втора такава. След това се появиха и други балерини, с които разнообразих проекта с нови лица.
Какво развитие претърпя през изминалата близо година и половина?
Развитието се изразява в броя кадри, които съм направил и в броя балерини, които съм снимал. Дали снимките са станали по-качествени - не мога да оценявам сам. Развитие претърпях и от гледна точка на познаването на балета - много по-лесно общувам с балерините и ги насочвам в каква поза да застанат.
Как се свързвате с момичетата и какъв е броят им?
Основно средство за връзка е фейсбук - лесно и удобно. В някои случаи аз се свързвам с тях, в други те отправят запитвания. Не знам точен брой, а и не е важен. В момента още 2-3 момичета са в плановете ми за сесии, така че каквото и да кажа, след кратък период от време няма да бъде вярно.
Как избирате местата, на които да снимате?
Постоянно се оглеждам за някое интересно място, намирам ги и в ежедневието. Освен това събирам идеи от филми, снимки и т.н.
С балерините обсъждаме къде биха се чувствали най-добре, в каква среда и на тази база избираме локацията и облеклото. Момичетата имат голямо участие във формирането на концепцията.
Как реагират хората, когато ви видят?
Когато снимаме на оживено място, винаги е свързано с приятни емоции от страна на хората, които ни срещат. Децата подвикват - "Мамо, мамо, виж! Балерина!". Хората обикновено спират и се усмихват, понякога предлагат помощ, но на шега, разбира се. Неприятни емоции в това отношение не съм имал.
Имате ли някакво послание, което искате да отправите?
Послание - не. Искам да покажа и хубавите, и грозните места в града, искам хората просто да се наслаждават на кадрите. Няма нищо отвъд това. Urban Butterflies се превърна във фотопроект още след първата сесия.
Имате ли някоя забавна случка по време на снимки?
Забавните са много - хората подвикват, смеят се, шегуват се, спират с колите и започват да снимат, дори цели автобуси и метровагони се залепят на прозорците. Предлагали са ни чай в студено време...
Най-забавни бяха фотосесиите на женския пазар, където имаше невероятни коментари от рода на - "О, принцески!" и "Може ли да се снимате с мъжа ми? Много ви моля!".
А някоя неприятна?
Неприятна все още не - да чукам на дърво! Освен проблеми с техниката, които може би са неизбежни. Чупил съм апарат, обектив, но нищо сериозно с мен, заснетото или с момичетата.
Предприели ли сте някаква друга подобна фото инициатива?
Освен балерини, аз снимам активно и други хора - от бебета, през модели, до възрастни хора. Имам страница, в която показвам и тях.
Какви са намеренията ви за бъдещето?
Намеренията ми са да не спирам да снимам, да се опитвам да правя все по-качествени и по-интересни снимки. Желанието ми е един ден да мога да кажа, че съм правил изкуство, дори и една снимка да се възприема като такава.
В своя фотографски проект "Urban Butterflies” Даниел и момичетата, с които работи, срещат хората с изкуството и показват, че то е навсякъде, а не само върху платното или на сцената. Защото "изкуство" е именно онази дейност, която няма рамки.
Ето тук може да прочетете интервюто с прекрасните "градски пеперуди" - първата участничка в проекта Георгина Джендова и една от най-новите балерини на "Urban butterflies" Натали.
Посетете Swan Photography - там има още много вдъхновяващи снимки на Даниел Ахчиев. Ако това интервю ви е било интересно, станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 25 | 0 |
