Идеалното семейство пазарува заедно в някой хранителен магазин. Децата пълнят количката с лакомства, а майка им избира грижливо всеки продукт. После се понасят към вкъщи, където гледат филми по кабелната и се хранят, както си му е редът - с първо, второ и трето. Идилията им е пълна, а проблемите - несъществуващи.
Идеалното семейство не съществува, или поне аз не съм го срещала. Съществуват щастливи семейства с проблеми и нещастни, с още повече проблеми. И сълзи, и юмруци. У нас всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Което означава, че всеки четвърти мъж е престъпник. Човек с божиите способности да доведе Ада на земята. Естествено, за най-близките си хора - жената, с която живее и децата, които му е родила тя. Децата, които са плод на неговите гени и като такива, притежават огромния късмет да се учат от него - как да се бият, например. Все пак той бие майка им ежедневно пред очите им.
Мисля си, че за да идеализираш физическото насилие, защото превъзхождаш по сила хората в обкръжението си, трябва да страдаш от силни комплекси. Трябва да си психично болен, което по презумпция те прави опасен. И макар да не изглеждат такива, много мъже са. Те са животни и действат инстинктивно като животни.
Мъжът-насилник е привидно нормално изглеждащ, създал своя позитивен образ в обществото, и негативно влияние вкъщи. Неговото дете може да го приеме като най-добрия и разумен човек на света, само че в един друг сценарий, в който той не проявява насилие. Но той го прави, а за наследника му е най-омразният и жесток човек на света, онзи, на когото никога няма да прости. В очите му се опитва да убие майка му, и ако не успява физически, то със сигурност го прави психически.
Неговата жена не сваля бинта от ръката си, или очилата от насинените си, плуващи в сълзи очи. Тя иска да избяга или още повече да умре, за да приключи всичко. Но не го прави, за да запази семейството си. Неодобрението на обществото е по-болезнено от ритниците на съпруга ѝ. Тя вярва в мечтата за щастлив семеен уют и стискайки зъби, продължава да я следва. Повтаря, че го обича, бияча, а според психолозите изпитва особена привързаност, която свързва жертвата с насилника като пъпна връв. Тя се страхува и за децата си. Как ще се справят те без баща, кой ще ги възпитава, и отново, какво ще си помислят съучениците им.
Ролята на децата в сценария "Тати бие мама" всъщност е най-тежка, а насилието, което срещат вкъщи, освен за кошмар, приемат и за пример. В зависимост от възрастта, проблемите могат да се отразят различно на всеки.
Разговарях с жена, израснала в семейство на баща-алкохолик, биещ майка ѝ. Тя пожела да запази анонимността си, но сподели, че никога няма да се ожени. Жената Х се страхува от близостта си с мъже, а да остане сама в стая с един, е най-големият ѝ кошмар. Не е сигурна, че иска да се влюби, защото знае, че ѝ майка ѝ е обичала баща ѝ. Но какво от това? Последствията са налице, а кошмарното детство ще остане в съзнанието ѝ завинаги. Тя е белязана от своя баща, но белезите ѝ не са видими за останалите. И сигурно никога няма да бъдат.
Ако в този сценарий вие сте в ролята на тормозената жена, сигурно мислите, че никога няма да излезете от този порочен свят. Всъщност можете да го направите, но ако сте сама, ще ви е изключително трудно. Страхът от юмручното наказание на "любимия" и притесненията, че няма да се справите сама, ще ви отказват. Но много жени са успели. Можете да потърсите професионална помощ на специализираните телефони, където подготвени за това хора, ще ви посъветват как да премините през този Ад. Вие и децата ви. Наистина - можете!
| 114 | 1 |
