Живеем в свят пълен с предразсъдъци и клишета. В такава една обстановка е прекрасно, когато определен човек може да се открои като различен, вдъхновяващ и интересен.
Тази седмица ще ви срещнем с Наталия Цекова - първата актриса от ромски произход, която не се страхува да заяви публично коя е. Пред нас Наталия говори за своята най-голяма мечта, за смсисъла на това да останем верни на произхода си и защо е важно никога да не се отричаме от самите себе си.
Продължете да четете, за да разберете историята на една изключително вдъхновяваща жена, която е пример за това да останем верни на себе си и на корените си!
Здравейте, Наталия. Благодарим Ви, че приехте нашата покана!
Завършила сте НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" през 2014 г. и в момента работите като театрална актриса. Кога разбрахте, че искате да се занимавате именно с това?
В четвърти клас окончателно бях решила, че това ще бъде моята професия и никога не съм се колебала, дори до ден днешен. Много малка осъзнах, че искам да бъда артист, не знам дали провокирано от латиноамериканските сериали през онези години. Но това да бъда артист наистина е моята детска мечта.
Вие сте първата актриса от ромски произход, която открито говори за произхода си. Защо всъщност бе важно за Вас да го заявите публично?
За мен беше важно, защото аз съм човек, който не крие това. Не съм възпитавана в духа на това да крия произхода си. Майка ми и баща ми винаги са ни стимулирали да бъдем честни с хората и да не се срамуваме от ромския си произход. Защото няма какво да крием и няма от какво да се страхуваме. Затова държа взаимоотношенията, не само приятелските, да преминават през нещата които знаем един за друг.
Няма как да минат 4 години в Театралната академия и аз да крия, че съм ромка, защото се срамувам или някой би си направил някакви изводи за мен. Важно е да заявяваме кои сме, защото това е начинът да се преоткриваме, да променяме себе си и да бягаме от клишетата.
Оправдавате ли хората, които крият ромския си произход? От какво според Вас е продиктуван този техен избор?
Аз имам приятели, които крият ромския си произход. В началото много се възмущавах и бях яростна срещу тях, много се сърдех. Впоследствие осъзнах, че това е личен избор и всеки преценява доколко може да пренесе тази тежест, доколко може да защити произхода си.
Хората, които крият ромския си произход са преминавали през доста стресови ситуации, притеснява ли са се, страхували са се, някой ги е дискриминирал, унижавал и всичко се натрупва, за което ги разбирам.
Иначе не мога оправдая никаква такава предпазливост. Важно е да го заявяваме, защото това променя стереотипите и много други неща за ромите в България. Важно е за младите деца, които растат и искат някаква промяна за себе си. И за тях стоим като пример. Да вземеш ромския си произход и да бъдеш човек с потенциал, образован с качества е огромен плюс и стимул за децата, които са след нас.
Защо е важно да останем верни на произхода си?
Важно е да не бягаме от корените си. Важно е да заявяваме себе си през това, което сме. И затова е важно да бъдем верни на произхода си, защото никой не може да избяга от корените си, а и не е необходимо.
Аз съм щастлива от това, че съм израснала в семейство със силни семейни устои. Пра дядо ми беше страхотен музикант. Закърмена съм в любов, в много силни човешки взаимоотношения. Никой никога не ме е карал да крада и някак това ме кара още повече да се възхищавам на тези хора.
Какви са реакциите на публиката? Получавате ли тяхната обратна връзка?
Много често получавам обратна връзка от публиката. Абсолютно всеки път, след всяко представление, което изиграя хората имат нуждата да ми казват разни неща, да ме прегърнат. Щастлива съм, че се превърнах в мост между тези различния и така става по-лесно да си подаваме ръка. Фактът, че гостите ме чакат след представлението да ми кажат нещо е изключително положителен за нас, за нацията, ни за това накъде вървим, как се променяме към по-добро. Това ме прави изключително щастлива!
Споделяте, че приемът Ви в НАТФИЗ Ви е заварил в една доста деликатна и затруднена финансова ситуация. Как успяхте да се справите в този труден момент?
Татко ми направи чудеса за мен. По това време с майка ми бяха безработни и когато му заявих, че съм приета в НАТФИЗ, най-бързото нещо, което можеше той да направи беше да извади стари железа и в всичко, което намери в старата ни къща, дори старата печка на баба ми. Всичко това отиде на вторични суровини и с парите, които събра татко ми аз платих семестъра. Този велик подвиг на баща ми е повод сега ние с Вас да си говорим и публиката да се радва на това, което правим с моите съмишленици.
Каква е ролята на семейството Ви в това Ваше начинание? Смятате ли, че тяхната подкрепа е била ключова за Вашия успех?
Изключително ключова бе ролята на семейството ми. Щастливи са и не съжаляват за тези лишения, през които са преминали, защото виждат, че е имало смисъл.
Това ли бе всъщност голямата Ви мечта - да станете актриса?
Да, това беше моята голяма мечта. Аз все още я мечтая, защото има какво да се желае. Това, че съм завършила театралната академия, не означава, че всичко е приключило. Продължавам да мечтая да ставам все по-добра.
Смятате ли, че сте вдъхновение за много млади роми, които биха искали да излязат от клишето и да последват мечтите си?
Надявам се да бъда вдъхновение а тези млади деца. Поне да бъда пример, в който да намират тази нормалност, която е необходима. Да не се срамуват от произхода си, да не се страхуваш, да се бориш за мечтите си. Важно е, когато сме малки да има кой да ни вдъхновява и окрилява, да ни показва, че има смисъл в това, което правим.
Кои са актьорите и филмите, които Ви вдъхновяват?
Те са много - както български, така и световни. Обожавам Ал Пачино - великолепен театрален и филмов актьор. Българските ни актьори също са изключителни като тръгна от Руси Чанев, Деян Донков, Захари Бахаров, Светлана Янчева.
Филми - много и различни. Обожавам руски, български, американски, европейско кино и се старая да гледам, защото е полезно за мен като артист.
Героинята ви в моноспектакъла "Цигански колела” поставя под въпрос произхода си, заради любов. Случвало ли Ви се е да пожелаете да се отречете от ромския си произход в името на нещо?
Никога не ми се е налагало да го правя, заради каквото и да е било. Аз съм била обичана и обиквана точно, заради ромския си произход.
Какво Ви даде всъщност тази роля?
С тази роля тръгна всичко за мен като актриса. Обиколих много страни, срещнах се с различни публики. Това беше повод с драматурга Здрава Каменова, която е в основата на "Цигански колела”, да направим и следващите ни театрални проекти. Така че "Цигански колела” е старта за мен като артист, като човек, защото чрез постановката разбрах колко важна ромската тема и колко е важна културата, която трябва да премине през тази ромска тема.
Вдъхновявате създаването на документален филм, в който се проследява Вашия начин на живот. Имаше ли трудности и предизвикателства по време на снимачния процес?
Не, нямаше никакви трудности и предизвикателства. Вилма Стоянова просто реши, че трябва да ме последва на различни турнета с "Цигански колела”, беше на гости вкъщи на семейството ми. Снимачния период премина през много хубави и приятни емоции и се надявам, че се е получил един добър продукт, който да радва хората.
Коя е ролята, която сте изиграла и е оставила най-съществен отпечатък у Вас?
Не знам дали все още съм изиграла най-важната роля в живота си. Може би предстои. Надявам се, че тепърва престои.
Играе ли роля произходът Ви в образите, които Ви предлагат да изиграете?
Да, много пъти се налага да отказвам роли на циганки, които са представени по лош начин - маргинали, които крадат, просят. Знам, че ромите не са само това и българските филми трябва да се стараят да ги представят по друг начин, защото иначе просто не е честно и не е вярно.
Зад гърба си имате и редица социални проекти. Разкажете ни малко за тях.
Старя се там, където мога да помогна - работа с деца, благотворително представление или да се отзова на инициативи на хора с каузи, в които вярвам. Образованието е изключително важно.
И тук трябва да разбия още едно клише. Много хора смятат, че за ромите образованието не е важно, но това не е вярно. Изключително важно е - ромският етнос иска децата му да бъдат образовани, но за жалост ситуацията, в която се намира, нищетата, липсата на елементарни нужди, които да бъдат покрити, кара хората да го оставят на заден план.
Каква е Наталия извън сцената? С какво се занимавате в свободното си време?
Аз съм обикновен човек (смее се). Старая се да гледам кино, да чета пиеси, да се разхождам. Имам нуждата да преоткривам нови места в България, да се срещам с нови хора. Това много ме обогатява.
Кое е мотото, което Ви води в живота? Какво Ви вдъхновява?
Не мога да кажа, че имам мото. Всеки може да ме вдъхнови. Имам нужда да бъда обградена от сърдечни, добри, милостиви хора. Много ме окрилява добротата, честността, желанието да искаме да се променим към по-добро.
Кои са любимите Ви филми и театрални постановки?
Не мога да конкретизирам за филми, тъй като са много различни. Относно театрални постановки - бях тийнейджърка, когато попаднах на представлението "Месец на село” в Народния театър и бях много щастлива. Подейства ми много окриляващо по повод кандидатстването ми в НАТФИЗ.
Каква музика слушате?
Абсолютно всякаква музика. Всичко обичам. Мога да се потопя във всякакъв стил музика, според настроението, това къде отива, с кого пътувам. И никога не ме е дразнело, когато някой предпочете един или друг стил, мога да го разбера.
А какви книги предпочитате да четете?
Напоследък български автори като Захари Карабашлиев, Мариа Касимова - Моасе, Виктор Пасков.
Какви са бъдещите Ви проекти? Какво можем да очакваме от Наталия Цекова през тази година?
Наскоро мина премиерата на "Вкусът на живота” под режисурата на Здрава Каменова като тя и Светльо Томов са и драматурзи. Сценографията е на актрисата Стефания Колева, музиката на Павел Терзийски. Това едно представление за сватби, погребения, кръщенета и балове. Изключителна комедия и не чак дотам, защото има много смях, но има и сълзи. А какво предстои ще видим , променлива е ситуацията и в света и в България. Пожелавам си да сме здрави и да имаме силите да правим нови неща!
| 1 | 0 |
