Надали ще ви изненадам с твърдението, че понякога губя смисъла на думата "баща", съпоставяйки представите си с поведението на съпруга ми. Всъщност по-скоро бих казала, че често съм мама на трима, защото на него или прекалено му харесва, или просто му е удобно да бъде обгрижван като хлапе. Все пак, наблюдавайки приятелски семейства, не виждам особено голяма разлика в поведението на мъжете и естествено, някак се успокоявам.
Разбрах обаче колко е значимо присъствието му за децата, когато се наложи да пътува много. В продължение на половин година заминаваше всяка неделя и се прибираше в петък. Разбира се, че по работа. Децата определено слушат повече, когато са само с единия родител, или поне моите не прилагат тактиката "разделяй и владей". Но баща им явно им липсваше много.
Тогава се замислих как се справят съпругите на моряци, пилоти, военни и професионални шофьори. До този момент не си бях давала сметка какво е да си мъжът и жената в ситуация, в която уж не ти се налага. Отворих популярния родителски форум и попаднах на цяла тема – "Съпруги на пътуващи мъже". И с жаждата и съчувствието на човек, който е в почти сходна ситуация и има нужда от това да осъзнае, че не е единствен, започнах да чета.
Живеем в ерата на комуникациите и децата сега могат да общуват с татковците си чрез интернет. Нужна е само подходяща програма и камера. Не за друго, а за да не се получи като в популярните вицове – "Мамо, един чичко на вратата ми носи подаръци и казва, че е татко ми".
И така. Как се употребяват мъжете в движение? И как се съхраняват?
За съжаление имам отговор само на първия въпрос. Съхранението остава тяхна лична мисия, която върви в две направления – живот и любов. Ние се молим да се приберат живи и здрави, но те отговарят за любовта си.
Що се отнася до децата, изцяло зависи от майката в такава ситуация да изгради образа на бащата достатъчно достоверен и да го постави не само в положение на "носещ подаръци обект". А това не е никак лесно, особено ако любимият отсъства за периоди по-дълги от 6 месеца. Така че, конкретните съвети са следните:
За деца до 3 години – в тази група дълготрайната памет работи доста ограничено, затова е нужно на детето да бъдат показвани снимки и то да има оптимално много контакти с татко си по телефона и по Skype. В тази възраст татко така или иначе олицетворява силата, така че дори и мама да се поувлече малко в представянето му като образ, няма страшно.
От 3 до 6 години за мен лично е най-проблемната възраст, защото тогава хлапетата, особено момчетата, имат нужда от модел за подражание. Не, че в по-късна възраст тази нужда изчезва, но в тези години се градят основите на модела за семейство и на ролята на мъжа в него. Няма как да разлепите в банята снимки на мъжа си, който се бръсне или пишка прав, но на помощ в такава ситуация идват вашите и негови родители, както и близки семейства – братя, сестри, братовчеди. Хора, които детето да познава, да чувства близки и които в някаква степен да олицетворяват мъжкия модел. А татко ще компенсира, когато се прибере. С поведение, авторитет и много, много любов.
След 7-мата година това, което е добре да се постараете да направите, е да не изгради детето образ за баща си, само като онзи, от когото очаква големи подаръци. Честно казано не бих рискувала, предлагайки концепция как да стане това, защото наистина всеки е различен и всяка майка познава най-добре детето си. Факт е, че колкото по-големи стават децата, толкова повече започват и да разбират защо се налага татко да пътува. Не им става по-добре от това, но разбират наистина.
И най-накрая, за да не помислите, че голословнича, ще приложа личен пример. До 9-годишната си възраст живеехме с мама с баба и дядо. Мъжът в моето семейство винаги е бил дядо ми. И той пътуваше. За по 3 до 6 месеца. Надявам се да ви прозвучи успокояващо това, че до ден днешен това е човекът, когото обичам най-много от цялото ми семейство. Това е най-стабилният авторитет в живота ми. Човекът, който, когато беше у дома, ми разказваше за света и всичко, което е видял. Вярно, бяха времена, в които телевизията не беше това, което е сега, и той беше моят прозорец към света в истинския смисъл на думата. Но така или иначе, важното е, че всичко е постижимо – стига човек да има желание. А от гледна точка на вече порасналото ми Аз, най-хубавото на това, че мъжът пътува често е, че със съпругата му могат да запазят по-дълго онова усещане за първа среща. И да се влюбват отново един в друг, което е прекрасно!
| 43 | 2 |
