Появата на едно дете на бял свят е най-щастливото събитие в живота на неговите родители. Емоцията, която изпитваш минути, след като си станал родител, не може да се сравни с никое друго усещане.
Има семейства обаче, които, въпреки че детето им е родено само преди няколко минути, не могат да изпитат щастието, което обикновено носи този миг. Защото знаят, че нямат цял живот, за да гледат как детето им расте, учи се и напредва по пътя си. Защото са наясно, че им остава да прекарат само броени часове с новороденото.
Става въпрос за онези семейства, в които бебето се ражда с вродено неизлечимо заболяване, което му позволява да живее най-много няколко дни след раждането.
Черил Хагарт преживява ужаса от това да загубиш детето си, преди да си имал възможност да му осигуриш цялото внимание и грижи, от които се нуждае. Синът й се ражда със заболяване, наречено миотубуларна миопатия. При него детето не е способно да диша или да се движи самостоятелно.
В продължение на шест дни животът на Мадокс се поддържа изкуствено. А Черил и съпругът й Майк взимат най-трудното решение в живота си, като решават да позволят на лекарите да изключат животоподдържащите системи.
Скръбта от предстоящата загуба е толкова голяма, че майката предприема действие, което по-късно се превръща в световна инициатива. Тя се обажда на фотографа Санди Пук, чиято задача е да документира последните моменти на семейството заедно. Резултатът е черно-бяла фотосесия, която разкрива безпрекословната любов, която родителите изпитват към своето малко момченце.
След болезненото преживяване, през което й се налага да премине, Черил решава да направи нещо, с което да помогне на други семейства, които се сблъскват с този мъчителен момент. Заедно със Санди основават неправителствената организация Now I Lay Me Down To Sleep, която осигурява безплатни фотогафски услуги на професионално ниво.
В организацията се включват фотографи, които доброволно, чрез трогателни портрети, почитат краткия живот на новородените и помагат на родителите да се справят с унищожителната болка.
От основаването на компанията през 2005 година, в нея работят над 11 000 доброволци. По този начин значимостта на проекта е отнесена във всеки щат на Америка, както и в 40 страни по целия свят.
А относно своя личен опит, Черил Хагарт споделя: "Онази нощ беше най-страшната в целия ми живот. Но когато погледна снимките, не си спомням най-лошата нощ в живота си. Припомням си красотата и благословията, които синът ми донесе със себе си.”
Разгледайте още от разтърсващите фотографии.
Ако тази статия ви е харесалата, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 20 | 1 |
