Тя е драматург на Драматичен театър "Гео Милев” - Стара Загора и режисьор в Терапевтичния театър към Държавна психиатрична болница "Доктор Георги Кисьов” – Раднево. Пише текстове за песни, участва в проекта JAP - Jazz and Poetry заедно с Марина Господинова, Антони Дончев и Венцислав Благоев. Пише стихове, някои от които може да прочетете във вдъхновяващия й блог. Преди броени дни излезе и новата й книга "Перце от дим”.
Мария Донева успява да се занимава с няколко сериозни неща едновременно. И въпреки това е съумяла да запази детското в себе си. Все някак си успява да намери време и да шие кукли, някои от които обитават нашата галерия. Прави ги с помощта на въображението си и двете си ръце. Именно за шарените творения я помолихме да ни разкаже, защото всяка от тези усмихнати кукли с добро сърце ни се струва перфектния подарък - и за малки, и за пораснали деца.
Кога започна да майсториш кукли?
Правех играчки, когато синът ми беше малък, и дори още пазя някои от тях. Интересът ми се поднови преди около три години. Започнах със съвсем прости кукли от плат, после преминах на сух филц с иглонабиване, правех зайчета и русалки от вълна. Постепенно започнах да шия по-сложни играчки, човечета, животни, кукли, брошки и други украшения.
Какви материали използваш?
Най-лесно ми е да правя играчки от чорапи, които пълня със силиконов пух за възглавници. Купувам също платове, плетива, кадифе и плюш, филц на листове.
Каква е технологията, която използваш при създаване на куклите?
Първо трябва да си представя куклата. Когато имам поръчка или желание да направя някакъв нов животински вид, гледам снимки и картинки в интернет, а също наблюдавам истинските животни – котки, кучета, зайчета. Рисувам ги. Ако са по-сложни, правя шаблони, преди да ги скроя, но повече ми харесва да кроя и да режа на око. Шия, слагам пълнежа, оформям, украсявам, добавям очи, усмивка… и готово!
Важно ли е куклата да бъде нарочена за някого?
Да. Обичам така. Мисля, че и на куклите им е приятно да знаят, че са очаквани.
Имат ли пол? А други особености, които си измисляш, докато ги правиш? Имена?
Не давам на куклите имена, защото тогава бих се привързала особено много към тях и ще ми е трудно да ги продам или да ги подаря. А дори и да сложа име на някоя играчица, новият й собственик може да я прекръсти.
Повечето ми играчки са момчета, сигурно защото моето собствено дете е момче. Ако някога имам момиченце, може би ще започна да правя и дами. Понякога си фантазирам за историята на играчките и за отношенията помежду им. Докато шия, мислите ми се реят свободно, точно това поддържа интереса и желанието ми да шия – отдъхвам си и се чувствам добре.
Колко кукли, правени от теб, обитават нашия свят?
Някой много търпелив човек може да ги преброи приблизително, ако проследи снимките в блога ми. Виждам, че темите с етикет handmade там в момента са 204, предполагам, че куклите са повече от 100.
Какво си говорят куклите, докато стоят заедно на едно място? А общуват ли със своите стопани?
Мисля, че когато фотографирам куклите заедно, между тях се създават специални отношения. По време на снимките ги опознавам, а и те се привързват помежду си, и после правя всичко възможно да ги настаня някъде пак да са заедно.
Когато са заедно, куклите си шушукат тихичко, мечтаят си за утре, играят разни кукленски игри, а също и спят по много, за да мине по-бързо времето, докато пристигнат при получателя си. Те се раждат не когато ги ушия, а когато отидат при този, който ще си ги има и ще си ги обича.
Мария ДоневаСамо онлайн ли приемаш поръчки, или има място, на което са изложени готови кукли?
Открила съм, че куклите ми се купуват най-вече от хора, които ги свързват с мен лично. Оставяла съм играчки в някои магазини и книжарници, но най-добре приети са, когато и аз съм там, в блога или например на някоя среща с читатели, на премиера на книга – в подобни случаи.
Колко струва една детска усмивка? А ако за целта е необходима една твоя кукла?
Разбира се, детските усмивки са безценни. Моите кукли се продават средно по десетина лева, но една кукла може да предизвика безкрайно много усмивки. Детски, и не само.
Имаш ли нещо общо с кукления театър?
Да. Обичам кукления театър. Преди пет години имах щастието да ми възложат да напиша историята на Държавен куклен театър – Стара Загора, и така се срещнах с артисти, сценографи, режисьори, майстори на кукли…
А вчера, на 6 декември, беше откриването на една фотографска изложба по случай 55 години от създаването на старозагорския куклен театър. Аз участвах в подготовката й и това отново ме върна към света на куклите.
| 7 | 0 |
