Когато започнем нова работа, обикновено се чувстваме свръхмотивирани да покажем най-доброто от себе си. Представяме си пътя на кариерното си развитие като право и гладко шосе, което не минава през тъмни тунели, не криволичи в тесни и коварни завои и не ни поставя в досадни и спиращи развитието задръствания.
Препятствия обаче съществуват, при това са много повече, отколкото си представяме в началото. Всъщност, минавайки по този път, на всекиго се налага да научи няколко трудни урока – за работата и за своето място в нея. Нашите колеги от Econ.bg ни разкриват кои са основните такива.
Идеалната работа не съществува
Или поне няма как да имате външна представа за нея. Може винаги да сте мечтали да бъдете наети в конкретна компания, вярвайки, че тази работа ще сбъдне мечтите ви. По-добре е да го научите от нас – това ще се окаже химера. Преследвайки я, вие рискувате да пропуснете възможност, която наистина може да се окаже добра. А в замяна да получите крещящ шеф, завистливи колеги и ниско заплащане, стоящи зад стените на сградата на мечтаната фирма-работодател.
Добрата работа не съществува без добрия шеф
Може да обожавате работата си и да я вършите с ентусиазъм и амбиция. Може да харесвате и дори да обичате колегите си и те да са се превърнали в най-добрите ви приятели. Истината обаче е, че нищо от това ще е без значение, ако главният ви ръководител, да го кажем директно, е ужасен.
Понякога решенията и постановленията "отгоре" могат да внесат по-голямо напрежение от най-трудната работна задача. Или, иначе казано, можете да не харесвате шефа си, дори и без да имате пряк контакт с него. Затова съветът на експертите е: Ако смятате, че сте си намерили идеалната работа, да не бързате с еуфорията, преди да сте се запознали с мениджъра на фирмата.
Дипломата не дава 100% гаранция за успех
Напоследък все повече се говори за важността на неформалното образование. През 2014 година то дори ще се признава в България. Причината за това е, че формалното такова понякога се оказва ако не безполезно, то поне не основополагащо за бъдещото кариерно развитие.
Още един тъжен социален факт – все по-малко хора в развитите и развиващите се държави работят по специалността си. Към тази статистика можем да добавим и опасността от това да сгрешим при избора си на конкретна дисциплина и дори на обща сфера, по която да придобием висша образователна степен.
В резултат понякога се случва така, че сме учили десетина години, за да имаме две такива степени, а накрая един триседмичен семинар се оказва много по-полезен, за да се квалифицираме за длъжността, на която сме наети.
За още от препятствията по пътя на кариерното развитие можете да прочетете в статията на нашите колеги от Econ.bg.
2 | 0 |