И двете актриси превръщат в легенди на Холивуд с годините усърдна работа се . Те прекарват целия си живот на сцената, като още от малки застават пред камера и на практика прекарват детството си в киносредите. Има ли нещо по-нормално от това да красят корицата на списание Interview със стилните си черно-бели фотосесии?
44-годишната Уинона Райдър сменя няколко монохромни облекла за снимките пред обектива, а драматичният ѝ грим придава още по-мистичен вид на кадрите. Паралелно красивата брюнетка разказва как връзките с киноиндустрията са я отвели право в света на звездите.
"Бях невероятна късметлийка за това, че успях да срещна правилните хора”, не крие звездата. Тя споделя как още на 15-годишна възраст фотографът и актьор Роди Макдауъл започва да работи с нея, като по този начин отваря за невръстното момиче вратата към кралството на иконите в киното.
"Роди ме канеше на партита, които бяха просто невероятни. На тях присъстваха звезди като Елизабет Тейлър и Морийн О’Хара”, спомня си Райдър. Уинона дори е имала възможността да прекара цял следобед в компанията на Одри Хепбърн, който завинаги остава в спомените ѝ.
Джоди Фостър пък се появява на екрана, когато е едва тригодишна, но добива световна популярност с ролята си на проститутка във филма "Шофьор на такси”, която изиграва, когато е на 14. През кариерата си тя е печелила два Оскара за най-добра актриса и е била номирана общо четири пъти.
Някои от по-възрастните мъже в индустрията за нея са били като родители. "Аз нямах баща, а в Холивуд имаше толкова много мъже. По това време нямаше толкова жени в киносредите, освен някоя гримьорка или от време на време - ръководител на сценария.
Така че всички тези мъже ме научиха на толкова много неща - как да дялкам дърво, как да фокусирам и какво всъщност прави камерата. Имаше много правила - никога да не се закъснява, да бъдеш внимателен да не разлееш нещо по снимачната площадка. Чувството беше все едно си имах семейство”, разказва Фостър.
"И след това, когато се прибирах вкъщи, домът ми се превръщаше в малко самотно семейство, защото в крайна сметка бяхме само аз и майка ми. Част от огромното ми желание да се върна на работа беше, че исках да бъда заобиколена от тези хора, които ме учеха на нещо и пиеха лошо кафе в три часа през нощта. Някак чувствах всичко това като истински живот - много по-истински, отколкото моят реален живот.”
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
0 | 1 |