Декември е месец на равносметките. Понякога самодоволни, друг път - повече тъжни. Реших да обединя сватбите и смъртите в един материал, за да има баланс. Встъпването в брак е своеобразно тържество на живота, последният дъх - сбогуване с него.
На фона на останалите сватби сред богатите и известните, които са обсипани с повече клюки, отколкото с цветя и ориз, няма как да не отличим за "Сватба на годината” бракосъчетанието между Уилям и Кейт. Изпитателно следена от медиите връзка, прескъпа булчинска рокля, кралско тържество, изискани гости, милиони зрители в световен мащаб. Игра на "открий приликите и разликите” със сватбата на принц Чарлз и Даяна. Всичко - както си му е редът.
И също както му е редът, докато някои прекрачваха прага на щастливия (пожелавам им го!) споделен живот, други се разделиха завинаги със земното съществуване. Но, както оптимистично и мъдро се изразява Ричард Бах в "Джонатан Ливингстън Чайката", смъртта също не е стена. "Смъртта е врата”. Накъде води - можем само да предполагаме, а и няма голям смисъл да разсъждаваме върху това. Засега ни остава само да пожелаваме добър път на светлите и обичани личности, с които ни разделя животът. А ние да го живеем по възможно най-красивия начин.
В декемврийската равносметка ще представя най-емблематичните фигури, които си отидоха тази година. За които говореше целият свят, за които още дълго ще се говори. И няма да ги изпращам с дълги съболезнователни биографии – мисля, че собствените им думи приживе са достатъчно запомнящи се и вдъхновяващи.
Елизабет Тейлър
"Спала съм само с мъже, за които съм била омъжена. Колко жени могат да твърдят същото?”
"Успехът е страхотен дезодорант!”
"Странно е, че годините ни учат на търпение; че колкото по-малко е времето ни, толкова по-голяма става способността ни да чакаме.”
"Когато хората казват: "Тя има всичко”, имам един отговор – все още не съм имала утре.”
За съжаление, на 23 март тази година последното твърдение на Лиз се оказа по-основателно от всякога. Актрисата не получи утрешния ден. Но виолетовите ѝ очи останаха запечатани в сърцата на няколко поколения, които винаги ще помнят завладяващите ѝ роли на екрана и ослепителната ѝ личност в живота.
Стив Джобс
"Всяка година беше така заредена с проблеми и успехи, и поучителен опит, и човешки опит, че една година е цял един живот в Apple. Така че това бяха десет живота.”
"Технологиите са нищо. Важното е да вярваш в хората – че са добри и умни в основата си, и ако им дадеш инструменти, ще направят чудесни неща с тях.”
"Не ме интересува, че ще бъда най-богатият човек в гробището. Да казвам, че сме направили нещо чудесно, преди да си легна – това ме интересува.”
"Да помниш, че ще умреш, е най-добрият начин, който ми е известен, за преодоляване на измамното мислене, че имаш какво да губиш... Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх от излагане или провал – тези неща просто отпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само онова, което е наистина важно.”
Увереността и житейската мъдрост на Стив показваха, че няма причина да го оплакваме. Той знаеше как да живее и живя пълноценно. Можем единствено да черпим вдъхновение от него и да се стремим към хармония и успех. Като не забравяме, че технологиите на са определящи нито за личността ни, нито за щастливия ни живот.
Ейми Уайнхаус
"Сбогувахме се само с думи,
умрях стотици пъти.
Ти се връщаш при нея,
а аз се връщам...
Аз се връщам към нас” – "Back to Black”
"Не искам повече да пия,
просто се нуждая от приятел” – "Rehab”
"Знам, че съм талантлива, но не са ме сложили тук, за да пея. Сложили са ме тук, за да бъда съпруга и майка и да се грижа за семейството си. Обичам това, което правя, но нещата не започват и не свършват там.”
Ненавременната смърт попречи на Ейми да изпълни житейските си мечти, но тя остави в наследство прекрасната си музика и уникалния глас, с който я изпълняваше. Каквото и да се говори, колкото и "сама да си е виновна”, Ейми е светъл пример за божествен талант и тъжен пример, от който младите хора трябва да се поучат. За да не повтарят нейните грешки.
Най-емблематичните личности, които целият свят обичаше, въпреки недостатъците им, и с които не искахме да се разделяме, свършват тук. Разбира се, всички останали – близки и далечни – починали, не са по-малко важни. Но няма да продължавам да изреждам, защото е невъзможно да не пропусна някого. От хората, които също са раздавали любовта, таланта, енергията си, макар и в по-малък мащаб. Макар и не под прожекторите. С цялото си сърце пожелаваме спокоен път и на тях!
Иска ми се обаче да завърша с едно погребение, което би останало встрани от подобна почетна равносметка. То дори не беше погребение, извършено както трябва. Както е редно да се изпрати покойник. За сметка на това, отвратителното убийство, което доведе до него, беше подробно показано от всяка "уважаваща себе си” медия. Говоря за смъртта на Муамар Кадафи. Да, той не беше обичан. И да, в продължение на много години, сам беше заслужил това отношение. Разбира се, радваме се, че най-после е обезвреден. Но какво ни прави по-добри от него, ако с любопитство и удоволствие наблюдаваме жетокото му убийство? Както казах, декември е месец на равносметките. Нека всеки сам направи своята.
| 168 | 9 |
