Той е млад, чаровен, усмихнат и много талантлив! Кръстен е със звучното и запомнящо се име Владимир Зомбори и наистина оставя следа след себе си, защото притежава онова нещо, което хората наричат чар. Играе в Малък градски театър "Зад канала" в постановките "Приятелки мои", "Изкуството на комедията", "Бел Ами", "Лодка в гората" и много други. Вижте интервюто с него!
Здравей, повечето от читателите ни вероятно те познават от сцената на "X-фактор", където участва през 2011 г. Разкажи ни малко повече за актьорската си кариера.
Паралелно с участието ми в X-фактор ме покани Бина Харалампиева, директорката на Малък градски театър "Зад канала" и докато имах репетиции в X-фактор, имах паралелни репетиции и на театрална сцена.
Тоест от 2011 година си в МГТ "Зад канал". А играл ли си в други театри?
Да, играл съм в Младежкия театър "Николай Бинев", в "Сфумато," в Народния театър "Иван Вазов".
С какво театралното изкуство е по-изкушаващо за теб от музиката?
Музиката винаги съм я слагал на втори план, защото тя е повече за забавление, повече е екстровертна, а театърът повече се занимава с вътрешния свят на човека. Беше ми любопитно да се позанимавам малко със себе си, с природата на хората. Ще прозвучи клиширано, но всеки един е искал да бъде различни хора и да практикува различни професии, но един живот не може да стигне на човек да премине през всичко. Това на сцената е абсолютно възможно. Там в рамките на два часа можеш да бъдеш, когото си пожелаеш.
Театърът е едно от най-възвисяващите изкуства. Той как те е променил теб като човек?
Смея да твърдя, че доста ме промени -цялата среда, която промених, като дойдох от Пловдив тук. Беше голяма крачка да зарежа приятели, семейство, всичките удобства на познатото. Но в крайна сметка тук, в София, си намерих хората, намерих си средата.
Коя е ролята, която най-много харесваш от тези, които си изиграл?
Аз си харесвам всички неща, тъй като те са различни страни на мен самия. На мен ми е по-интересно на сцената да съм такъв, какъвто не съм в живота, защото другото ми е много лесно, не е предизвикателство за мен. Една от ролите, която ми е удоволствие да играя, е представлението на Мариус Куркински "Лодка в гората". Там си партнирам с Луиза Григорова и мисля, че най-добре пулсирам в тази пиеса.
А би ли се превъплътил в роля, ако тя не ти харесва?
Зависи в кой етап от моето развитие ме поканят. В крайна сметка, в началото човек трябва да приема всяка една роля, за да може да се развива.
Играеш ли и в живота? И коя е твоята роля в него?
Аз съм убеден, че всеки един от нас непрекъснато в живота си приема роли – ролята на журналист, ролята на майка, на баща, ролята на приятел. Когато искаш да се харесаш на някой мъж или жена, пак не си себе си в началото.
А коя е твоята в момента в живота?
В момента моята е ролята на младия човек, който се опитва да намери мястото си под слънцето и да бъде най-полезен за себе си и за останалите.
Можем ли да поставим граница между театралната игра и тази в живота?
Сега, като гледам кой стана президент на Америка, си давам сметка, че на сцената е много по-безопасно да играеш. Рискът в живота е много по-голям.
Ти доверяваш ли се на хората? Питал ли си се дали те не играят пред теб?
Благодарение на тези години, в които се заминавам с театър и с човека, мисля, че съм се научил да разпознавам кога хората не са искрени.
Възможно ли е един актьор да бъде излъган? Може ли човекът отсреща да те заблуди?
Със сигурност всеки един човек би могъл да бъде заблуден, особено когато е поставен в ситуация, в която е по-оголена и той е по-беззащитен, например, когато човек се влюби. Тогава няма значение дали си актьор или си шофьор, или стругар, няма значение, любовта те връхлита по един и същи начин. Или пък когато човек го е застигнал по-сериозен проблем и в старанието да открие дадено решение, може лесно да се заблудиш. Когато човек е уязвим, тогава би могъл да бъде излъган.
Как можем да разпознаем фалша? Дай ни съвет!
Няма някаква формула за това. Всеки един от нас има вътре в себе си интуиция за нещата, които го заобикалят. При общуването с хората, според мен, е много по-добре да се довериш на интуицията, отколкото да "плуваш" в представи за това какво ще се случи, защото твоята представа не е равна на представата на отсрещния.
Като всеки човек, предполагам и ти имаш дни, в които не си в настроение и не ти се играе. Как успяваш да излезеш тогава пред публиката и това да не ти проличи? Как един актьор се усмихва, когато не му е до усмивки?
Според мен това е едно от най-трудните неща в актьорската професия -да успяваш да пресъздадеш едно и също нещо, като че ли то се случва за първи път. Трябва да имаш изключителна дисциплина към работата си, за да постигнеш това. Аз не винаги мога да го направя, признавам си. Опитал съм се да го превърна като в една своеобразна терапия -прибирам проблемите си в едно чекмедженце за 2 часа и си правя това упражнение на емоциите.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 0 |
