Днес ще Ви срещнем с една много, красива, нежна и стилна млада дама. Тя е избрала да бъде учител. Името й е Катя Дюлгерова. Познавам я малко повече, затова смея да кажа, че зад страхотната външност, се крие и едно добро сърце. Радвам се, че тя се съгласи да направим това интервю с Нас за Вас, нашите читатели. В момента тя е учител в 11 ОУ "Св. Пимен Зографски" в София. Завършила е българска филология в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Вижте разговора ни с нея.
Здравей, ти си много слънчева и позитивна. Имам чувството, че си уцелила професията си. Разкажи ни малко повече за нея и какво е тя за теб?
Здравей! Благодаря за милите думи! Аз също имам чувството, че намерих своето призвание, защото учителската професия е точно това-призвание. За да бъдеш учител не е достатъчно да умееш да обясняваш материала и да поставяш безпристрастно оценки, най-важното за мен е да усещаш децата, да успееш да ги накараш да ти се доверят, да бъдеш техен приятел. Когато учителят успее да достигне до сърцата на децата, работата се превръща в удоволствие и за двете страни. За мен работата е всичко, обичам да работя и да контактувам с деца. Те ме зареждат с енергия и когато в края на работния ден се прибера, се чувствам сякаш не съм работила.
Имаш година стаж като учител по Български език и литература на петокласници. Сподели с нас какви впечатления оставиха те в теб?
Тази една година за мен беше изпълнена с много емоции. Очарована съм от децата и съм доволна от работата, която успяхме да свършим през учебната година. В 5. клас за децата е труден преходът от начален етап на образование към прогимназия, за това и подходът към тях трябва да бъде внимателен. Всяко начало е трудно, но смятам, че с моите ученици успяхме да намерим правилния път едни към други.
Какви бяха представите ти за тях преди да започнеш да се занимаваш с тази професия? А промени ли се нещо след това?
Когато започнах да практикувам професията си, бях приятно изненадана от познанията, които по-голяма част от децата имаха. Векът на технологиите е изиграл решаваща роля в тяхното развитие. Те са много по-информирани, от което и да било друго поколение преди това, интересуват се от неща, неприсъщи за тяхната възраст, което от една страна е добре, но от друга, децата губят своето детство.
Какво е мнението ти за българското образование? На нивото на това в Европа ли е според теб? Ти би ли записала детето си след време в българско училище?
Мнението ми за нашето образование не се различава от това на повечето българи. Да се сравняваме с Европа, не може да става и дума. В Европа да си учител е титла, професия уважавана от всички. В България да си учител означава да даваш всичко от себе си от любов към професията и децата, а в замяна да получаваш ниска заплата и подигравателно отношение. С времето учителската професия у нас е загубила престижа си. Бих записала детето си в българско училище, защото знам, че все още има хора, на които не им е безразлично какво се случва с образование и които ще има на какво да го научат.
Ти ли избра тази професия, или тя теб?
По-скоро бил казала, че тя избра мен. Преломен момент за мен беше последната година в университета, когато започнах да ходя на педагогическа практика в училищата. В момента, когато застанах пред класа и видях 20 чифта очи, които ме следяха и очакваха да чуят, това което имах да им кажа, усетих, че това е което искам да правя, това е моята професия. Мисля, че този момент ще остане запечатан завинаги в моето съзнание.
Имахте три месеца ваканция. Липсваха ли ти през това време учениците ти?
Разбира се! Липсваха ми страшно много и нямах търпение отново да започна работа.
Има ли уроци, които им преподаваш от самия живот, различни от литературните? А има ли нещо, на което те научиха те?
Разбира се! В училище се учи всичко не само как да пишем и четем. В процеса на работа на един учител му се налага да влиза в различни роли, от психолог, консултиращ и изслушваш душевните им терзания , до лекар, лекуващ наранявания. Децата са изключително крехки създания, към които трябва да се подхожда много внимателно, за да не бъдат наранени. Тяхната искреност и доброта е ключът към сърцата на хората. Научиха ме да се радвам на живота и да оценявам всеки един миг от него.
Сподели с нас някой мил спомен от учителската ти кариера.
Това, за което се сещам в момента е изненадата, която бяха подготвили за рождения ми ден. Успяха да ме трогнат със своите подаръци, сред които имаше ръчно изработени картички със страхотни пожелания и презентация, в която изразяваха цялата си обич и благодарност към мен. В такива моменти човек осъзнава , че всички усилия, които е положил, са си заслужавали.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 29 | 6 |
