През горещия юли месец решихме да Ви срещнем с младите български писатели, които дават един нов облик на литературата. Те са тези, които ни вдъхват надежда, че българската култура и творчество са още живи. Ето защо решихме да им отдадем заслуженото уважение и да Ви представим някои от тях. Започваме с един млад мъж. Той е на 25 години и със сигурност има много обожателки. Той е Константин Трендафилов. Ако го търсите във Facebook с това име, обаче, няма да сполучите. Той е кръстил страницатa си "Мърлявият блог на един спретнат човек". Пре април излезе и дебютната му стихосбирка - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого". Опредeлено той залага на нестандартното, на това, което ни кара да се замислим и да четем между редовете. Ето и какво сподели той за Нас.
Наскоро излезе първата ти стихосбирка "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого". Тя имаше изключителен успех. Очакваше ли го?
Дори не се надявах, че ще пожъне такъв успех. За очакване не може да става и дума.
Какво следва оттук нататък за теб? Подготвяш ли нещо друго?
Следващата книга. Тя е роман, който вече имам написан. Имам много време да го "шлайфам", където е нужно. Ще се възползвам от това време, така че не очаквам да го издам до края на годината. Аз пиша бързо и невнимателно и редактирам бавно и педантично.
Какво са спомените за теб? Питам те, понеже има заигравка с тях и в заглавието на книгата ти.
Нещо полезно, ако ги употребяваш внимателно и абсолютно унищожително, ако си безрасъден.
Ти къде предпочиташ да живееш - в миналото, при спомените, в бъдещето, при мечтите, или в настоящето?
В настоящето.
Книгата ти е посветена на любовта. Какво място заема тя в живота ти? Забелязвал ли си кога пишеш с по-голяма лекота - когато си влюбен, или когато ти се иска да си влюбен?
Когато ми се иска да съм влюбен, пиша по-трезво. Влюбените ми стихчета миришат на турски сериал. А колкото до любовта - тя все още е основна тема, на която обичам да пиша и чета. Не знам как се родих такъв лигльо.
Според теб каква е разликата между литературата от 20 век и тази - новата, която Вие, младите и талантливи писатели, творите в момента?
Зависи кои автори сравняваме. Някои автори звучат съвременно дори днес, а вероятно и след сто години, други звучат дидактично и патетично. Не пишем на теми, които са били непознати тогава. Но има теми, които тогава са били вълнуващи, а сега - не особено. Важното е качеството да не пада. За щастие, наистина не мисля, че е така. Но отново нека се върнем към първото изречение.
Може ли един творец да развие напълно потенциала си в държавата ни? Прави ли нещо тя за креативните личности, в частност пишещите?
Тя не прави почти нищо за пишещите. Освен 20 % ДДС-то , което отказва да свали (нека напомня - имаме най-високото ДДС върху книги в цяла Европа), не съм видял никакви програми за субсидии и темподобни. Има държави, в които държавата ти плаща на месец до завършване на книгата ти, само защото подпомагаш културата. Тук други неща са важни. Но да не звучи сякаш мрънкам - важното е, че напук на държавата има хора, които помагат на литературата. Да са живи и здрави!
Поезията ти е нежна и чувствена. Със сигурност допада и на много жени. Какво е жената за теб?
Един от двата пола- по-хубавият.
Пожелай нещо на нашите читателки!
Да са читателки в истинския смисъл на думата. Няма спирала, която да направи едни очи красиви, ако са празни.
Автор: Теодора Георгиева
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
