Цветина Николова е от онези вдъхновяващи жени, които буквално заразяват околните с ентуасиазма си. Родена във Враца, днес Цвети живее в София и се развива професионално като продуктов мениджър в голяма търговска фирма.
Нека обаче сериозността на професията ѝ не ви подвежда. Освен с анализи, поръчки и организация, в свободното си време Цвети се занимава с правенето на едни от най-красивите картички, които сме виждали. Изработва и шити играчки, предмети и джобарници, които са не по-малко впечатляващи. Отскоро Цвети има и свой блог, в който показва плодовете на изкуството си.
Всичко това Цветина Николова съвместява със страстта си към мотора и пътешествията. Които, разбира се, са гарнирани с множество приятели и невероятни емоции.
Поради тези причини решихме да ви запознаем отблизо с Цвети, която ще ни разкаже от първо лице за своите занимания и вдъхновения, за това какво е да бъдеш жена моторист и за нейното мнение по въпроси и теми, които я вълнуват.
Професията ти звучи доста сериозна. Картичките, които правиш, един вид бягство от рутината ли са за теб?
И трите фирми, в които съм работила досега тук в София, са с търговска насоченост. Истината е, че когато дойдох в София тотално промених посоката на професионалния си път. Може би точно нуждата от разнообразие ме подтикна да развия страничното си занимание.
С правене на картички се занимавам от 2-3 години, но винаги съм имала желание да творя. Когато бях малка например, изобретявах салове играчки и ги пусках във водата. Също така рисувах много. Сега също посягам към изобразителното изкуство, но значително по-рядко.
Винаги съм се впечатлявала от факта, че човек със собствените си ръце може да сътвори невероятни неща. Ако имах време и възможност сигурно щях да пробвам и други техники. Скрапбукингът и кардмейкингът както се нарича изработката на картичките, които правя, са много развити в Щатите и в Англия, но напоследък навлизат и в България с пълна сила. И има защо, наистина е голяма мания!
А как по-точно се запали по правенето на картички?
В началото тръгва много естествено, от желанието да зарадваш някой близък. Дори не си спомням първия си порив да направя картичка и след това да се поинтересувам за магазини, опции и възможности.
Колкото удоволствие ми доставя да направя нещо, толкова ми е приятно след това да го подаря. Почти нищо не остава вкъщи. Разликата при ръчно правените картички е, че в процеса на изработка се влага лично послание, например когато правя картичка по поръчка, разпитвам за нейния получател.
С всяка следваща картичка трупам все повече опит, съответно всяко следващо нещо, което излезе изпод ръцете ми, има по-завършена визия, поне в моите очи.
Разкажи ни и за шитите играчки.
Още като по-малка, когато си купувах някаква дреха, си представях как би могла да изглежда по-добре. И когато шивачите ми кажат, че тази корекция е невъзможна, аз отивам вкъщи и я правя сама.
Съответно от миналата година имам шевна машина. Взех я с оправданието да шия по картичките. Но тогава
се увлякох сериозно и по играчките и други по-практични шити неща – игленици, така наречените джобарници за стена, например. Заредих се с платове, пълнеж и други материали и така започна всичко.
Kакво те вдъхновява за изработката им? Имаш ли си специално отделено време за работа или всичко става спонтанно?
Първата ми картичка, която наистина прилича на картичка, беше за моя приятел, по случай Свети Валентин. Тя и до ден днешен си е вкъщи. След това пък направих картичка с послание "благодаря”. Тя отиде при една колежка, която ме подкрепи в гласуване за коледен конкурс за една квилинг снежинка. Квилингът е техника, при която се навиват лентички и се конструират цветя, снежинки и въобще каквото му хрумне на човек.
Може би това беше моментът, в който наистина се запалих, започнах да проучвам магазини, материали и техники. Започнах да искам още и още, винаги нещо не ми достигаше - типично е за всеки в тези среди - а това е свързано и с доста разходи.
Вечер след работа, докато използвам телевизията за фон, винаги правя нещо, свързано с творческата си работа. Обикновено не си доспивам, защото когато започна нещо ново и се увлека, искам да го завърша и да го изпипам. Вдъхновява ме всичко – цветове, форми, конкретни места, хора...
Често участвам и в различни предизвикателства, които са организирани от магазини, които продават такива материали, както и от блогове и сайтове на "колежки”. Те са провокирани от факта, че човекът, който твори, понякога блокира или временно се изчерпва откъм идеи и не знае от къде да започне. Идеята на предизвикателствата е за се зададе някакъв критерии, например цветова схема или тема. Така черпим вдъхновение, защото е интересно да се види как една и съща тема е интерпретирана от например 30 човека.
Според наблюденията ти какви хора най-често се занимават с правене на картички?
Специално с картичките очаквано се занимават повече жени и не смятам, че това е случайно. В природата на жената ѝ е да твори, отредено и е да създава красота. При някои изработката на картички е естествено продължение на артистична професия, а при други е точно обратното - бягане от скуката на ежедневието.
Наред с всичко друго ти си и страстен моторист. Какво усещане ти дава мотора?
Любовта ми към мотора датира още от тийнейджърска възраст, но трябваше да мине време, за да узрее, а и да мога да си позволя собствен мотор. Днес включително на работа ходя с него. Всъщност и двамата ми дядовци са карали мотор, така че може да се каже, че е "по наследство” и ми е в кръвта.
Преди месец открихме официално новия сезон. През уикендите с приятеля ми и останалите от нашата група се организираме и тръгваме накъдето си решим. Преди ходехме на мотосъбори, но напоследък предпочитаме сами да си инициираме маршрути и да избираме места.
Групата ни включва хора от цялата страна, цели семейства, представители на различни възрасти и професии. Няколко пъти в годината си организираме сбирки, а поне веднъж годишно правим и по-дълго пътуване, най-често из съседните държави. Напоследък е по-трудно от финансова гледна точка, но желание и време винаги се намират.
Витае ли според теб в обществото негативно отношение към мотористите?
По принцип има негативно отношение към мотористите и предполагам, че повечето хора са в правото си, защото вероятно са имали неприятна случка, свързана с моторист. За съжаление тези настроения са изградени в обществото заради агресивно каращите мотористи. А всъщност хората, които карат мотор, са толкова много и толкова различни, за да се генерализира по този начин. Важното е да има толерантност и от двете страни.
А как според теб се гледа на жените мотористи?
Преди години се гледаше по-странно на жените, които карат мотор. Днес обаче нещата стоят различно, защото има много жени, които карат. Имаме си условно казано женска групичка мотористки, но не е само нашата.
Само с мотора ли се впускаш в пътешествия?
Имаме и кола, която лятото е доста игнорирана, заради мотора. Понякога, когато времето е лошо или когато е свързано с по-дълъг престой обаче, тя е за предпочитане. По-важно ми е да пътувам, от колкото с какво пътувам.
Много обичам да съм в движение, но за съжаление не мога да кажа, че в последните няколко години пътувам достатъчно. Е, може би повече от други хора, но със сигурност не достатъчно.
Палатка или хотел предпочиташ?
Напоследък предпочитам хотел, но палатката също има своя чар. Имаме къмпинг оборудване, има и как да го пренесем с мотора. Но ако там, където отиваме, има място с покрив, предпочитаме него, тъй като така се освобождаваме от багаж и престоят на мястото е по-безгрижен.
А остава ли ти време за спорт?
Преди да дойда в София, карах много колело и за малко се състезавах по планински трасета. Дисциплината се нарича Cross-Country. От миналата година отново имам колело. За съжаление от мотора човек много се обездвижва, а натоварването от колелото от своя страна носи съвсем различна емоция. Също така съм почитател на фитнеса, който обаче напоследък е игнориран, заради другите ми занимания.
Защо според теб все по-малко български жени се престрашават да имат деца?
Според мен е свързано с притеснения относно оцеляване и постоянни доходи. Които пък водят до едно състояние на изчакване. Повечето си мислят: "Да, със сигурност ще имам дете, просто още не е дошъл подходящия момент”. Може да се каже, че и аз съм в тази категория.
Каква музика слушаш? Какво мислиш за поп-фолк културата в България?
Аз съм много крайна и по никакъв начин не мога да кажа, че има някакво изкуство в тази сфера. Въпреки че познавам и хора, които слушат такава музика или изглеждат по такъв начин и с които може да се говори по всяка тема. Като цяло обаче смятам, че тази така наречена култура действа деградиращо на обществото и ценностната система.
В същото време съм влюбена в българската естрадна музика, която обичам наравно с рок енд рола.
Още снимки на невероятните картички и играчки, които Цвети изработва, можете да разгледате в нашата галерия. А ако тази статия ви е била интересна и искате да ви запознаваме с още интересни и вдъхновяващи личности, присъединете се към Facebook страницата на Jenite.bg.
| 13 | 0 |
