Джоко Росич, който още приживе бе смятан за легенда в българското кино, е казвал в интервю: "30 пъти съм умирал в киното. Всичките ми смърти са били различни. Един уважаващ себе си актьор не може да си позволи да умира по един и същи начин."
Различна бе и смъртта на великия "каубой" в реалността. На 21 февруари 2014 той почина на 81-годишна възраст, след операция на тумор в мозъка и непрежалими загуби в личния си живот. До последно актьорът запази бистрия си ум и неподражаемото си обаяние.
Днес, в деня на неговото погребение, искаме да се преклоним пред паметта на Джоко Росич по наистина достоен начин. И тъй като едва ли можем да намерим по-точни думи за живота от неговите собствени, събрахме на едно място някои от най-запомнящите се цитати на актьора. Сами можете да си представите поразително дълбокия глас, с който са били изречени мъдрите мисли.
"Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние!"
"Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави."
"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"
"Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо!
Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.
Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение”.
"Младите са прекрасни, само модата е странна, защото с панталона с увиснало дъно, който едва се крепи на таза, не можеш да се качиш на кон.”
"Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат "Ще ходя в Германия или Швеция”, питам "Що?”. Отговарят "Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече: "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво."
"Вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. А аз вече не мога да бягам."
"Може да звучи като клише, но е вярно: "Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил, да не зависиш от нищо и от никого."
"Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови..."
Поместваме и трогателното изпълнение на Джоко Росич със заглавие "Любовта ми към теб". То сякаш е побрало в себе си цялата огромна обич, която актьорът изпитваше към съпругата си Лиляна. Тя почина миналата година, а след смъртта ѝ Джоко гаснеше ден след ден.
Поклон пред паметта на незабравимия Джоко Росич. Нека почива в мир!
| 194 | 4 |
