Някога замисляли ли сте се, че фотографията би могла да бъде разглеждана като порок, а упражняващите я да бъдат третирани като грешници? Може и да ви звучи абсурдно, но именно в това се изразяват част от вярванията на консервативната християнска секта на хутеритите.
Нека започнем с малко факти. Така наречените хутерити са част от анабаптистките религиозни общности, към които принадлежат и амишите. Животът им е посветен на отрицание на всичко модерно и ново, а децата им са възпитавани в строги морални ценности.
Именно в такава хутерианска "колония”, скрита в селце, отдалечено и в буквален, и в преносен смисъл от съвременната цивилизация, израства канадецът Кели Хофър. За разлика от останалите си смирени връстници обаче той не разбира голяма част от порядките, които общността му налага.
Това му неразбиране бавно преминава в бунт и така преди две години, когато е на 19, Кели е отлъчен от хутерианската общност. Причината - страстта му към "греховната” фотография. Присъдата - никога повече да не види семейството и родния си край.
"Започнах да снимам тайно, когато бях на 11. Винаги са ми повтаряли, че съм грешник,” споделя Кели Хофър пред Mail Online, допълвайки, че за разлика от амишите, хутеритите не отричат напълно технологиите, стига те да са в полза на обществото. Например във всеки дом има компютър, свързан с интернет, но само за да могат децата да поддържат контакт с хутериански учители и ученици.
По тази причина за него не е било чак толкова трудно да се снабди с фотоапарат, благодарение на който днес, вече отделен от хутеритите, разкрива кадри от ежедневието на това малко общество, отказващо да приеме съвременните порядки и спазващо стриктно всички традиционни религиозни принципи на простия "комунален” живот.
Кели е изцяло самоук фотограф. Влюбва се в това изкуство буквално от пръв поглед, след като за първи път вижда апарат, донесен за кратко у тях от баща му, който е директор на училището на местната общност в Манитоба, Канада. Въпросната камера е можела да бъде използвана единствено за заснемане на училищни тържества и други продобни събития с цел запечатване на традициите.
Както се досещате, никой от общо 110-те членове на общността не умее (а и не желае) да борави с апарат на ниво, по-високо от мигновено надникване през визьора и още по-мигновено натискане на "главното” копче. Фактът, че може да се превърне в единствения фотограф в това хутерианско братство, разпалва още по-мощно стремежа на Кели да овладее до съвършенство това изкуство. Така той започва тайно да снима кадрите, които виждате в тази статия и които са резултат на години труд, довел в крайна сметка до олтъчването му.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 12 | 0 |
