Скъпи читатели,
В това писмо се обръщаме към вас, тъй като за поредна година няма да пишем на Дядо Коледа. Отдавна престанахме да вярваме в чудеса. Вече разбрахме - вместо да вярваме, трябва просто да си ги сбъднем. Да, просто - не е непосилно, нито дори сложно. Седят си там и имат нужда да ги направим, а не да гледаме с надежда към облаците, да се молим за дъжд от желания и да мрънкаме, че никой не иска да ни ги сбъдне.
Когато за първи път чухме за Дядо Коледа, той още се казваше Дядо Мраз. Но ние бяхме толкова малки и толкова голяма беше вярата в него, че внезапната промяна на името не ни попречи да пишем писма. Тогава знаехме как точно се вярва. Достатъчно силно, за да не ти се струва странно, че един толкова закръглен човек ще мине през тези тесни комини. Сигурно и комините са ни изглеждали огромни, а не тесни. Но особено възхищение заслужаваха (и продължават да заслужават) малчуганите от панелките, които едва ли бяха виждали камина някъде. Камо ли в хола си.
Тогава знаехме как да вярваме. Очите ни блестяха от радост и понякога - от малко сълзи. Защото играчката не е била точно такава, каквато сме искали. Но в следващия миг я обичахме. После пораснахме и при повечето от нас, нещата се промениха. Започнахме да гримираме очите си, за да скрием... Очите си. Много болка имаше в тях и не искахме другите да я виждат. Вече не обичахме толкова нито себе си, нито другите. Нито играчките, нито дядото, който се беше преструвал, че съществува. Спряхме да му пишем: "До измислен - писмо!"
Хубавото е, че тази "велика драма", с нейните мрачни Коледи, не продължи дълго. Първо учехме житейските си уроци и за да освободим място, забравяхме детските. После станахме достатъчно мъдри. Спомнихме си всичко и измислихме как да го съчетаем. Гледахме "Тайната" и докато си мислехме, че американците са сложили повечко захар, започнахме да си припомняме собствените си случки. Разбрахме - когато сме постигали нещо, сме прилагали тайната. Тайната да му вярваме, а не само да го мечтаем. Дори и да не му вярваме кой знае колко, поне да вярваме в себе си, за да се борим за него. Прилагали сме тайната несъзнателно. Странно, защо ли трябваше американците да ни я сервират, че да разберем каква е рецептата? Пише я и в тефтера на баба.
Всъщност, дори има какво да добавим към американската версия. Не всеки поръчан подарък се получава. А от време на време идват и дарове, които приличат повече на кутията на Пандора. Не ги разбираме, но постепенно разбрахме, че всеки подарък е ценен. И ни учи на нещо. Все още не сме пораснали толкова, че да знаем всичко. Но ако по изключение сме преценили правилно онова, което ще ни направи щастливи, то непременно ще го получим. Защото правилното преценяване е в пакет с усилията.
Не отричаме, че Дядо Коледа съществува. Напротив, ние вярваме в него - много силно и осъзнато. Вярваме, че е заоблен и че целият е в червено. Само че вместо "Хо-хо-хо", този добряк крещи: "Туп-туп-туп". Защото истинското му име е Сърце - нашето собствено - и до последното си "туп" ще бъде тук, за да изпълни желанията ни. Трябва само да се сетим да ги поискаме от самите себе си, а не от някой възрастен непознат с бяла брада, който се разхожда в небето. Защото все още сме тук, на Земята и точно тук чакат да се сбъднат мечтите ни. Стига да ги пожелаем качествено и истински. С осъзнаване и усилие, не само с поискване.
Разбира се, няма да забравяме, че Коледа е християнски празник. До голяма степен - празник и на религиите преди това. Изобщо, духовен празник. Няма да отречем всички коледни символи. Когато бяхме деца, ги обичахме. Обичаме ги и днес, на поредния 25-и декември. Някога вярвахме в тях, а тогава със сигурност знаехме как точно се вярва. Сега знаем как да го сбъдваме. Оставяме на малките привилегията да пишат писма, а за нас ще запазим удоволствието да им ги сбъдваме. Не само по празниците. Ще бъдем Дядо Коледа за себе си и за тях.
От целия екип на Jenite.bg - Честита Коледа! Не само на жените, но и на всички кавалери, на самостоятелните мъже, на децата. Пожелаваме ви чудеса днес, утре, през всеки ден от 2012, 2013, 2014 и още много "две хилядни". Защото - каквото и да си говорим ние, хората, маите - светът няма никакво намерение да свършва, поне засега казва така!
| 19 | 1 |
