До преди година и нещо аз бях най-неподходящият човек за разговор, който касае връзките. Не е тайна, че се омъжих за първото си гадже, така че опитът ми се базираше основно на (ще прозвучи като изказване от 17-ти век) романи, филми и връзките на приятелките ми. Не че те минаваха през кой знае какви бурни отношения, но в сравнение с мен всички до една влизаха в графата "опитни".
След това кратко въведение, не е чудно, че към момента имам размита дефиниция за "връзка". Съвсем наскоро, в разговор с една от близките ми разведени приятелки, тя каза:
"Ти и в момента нямаш връзка. Имаш отношения с един мъж".
Стъписах се. Тези думи ме отнесоха. Опитах да дефинирам понятието "връзка", но не ми се получи съвсем добре. След това емпирично установих, че всеки има различно обяснение на феномена "обвързване". Колкото и странно да звучи, получих дори обяснение, че щом не можеш да го декларираш в личните си данни във фейсбук, значи нямаш нормална и истинска връзка.
Странно. Към момента в профила ми не пише "разведена", но това не ме прави омъжена.
Въпросът е какво имам аз в момента? Отношения, сношения, емоции, споделяне на част от емоциите... Обичам, вярна съм, мечтая, но нямам планове за бъдещето. Колко нишки точно са нужни, за да се оформи "връзка"?
Погледнато реално, почти две години се чувам ежедневно с този мъж, виждам го минимум веднъж седмично, но не мога да изляза на вечеря с него. Не ходим на кино, театър, концерти и не мога да му звънна в 2 през нощта, за да чуя как е.
Сигурно гореописаните невъзможности ме лишават от това да определя съществуващите отношения като "връзка".
От друга страна, години наред бях омъжена за човек, с когото не ходех на театър и концерти, защото той не желаеше; не харесвахме едни и същи филми и дори за лятната почивка имахме проблеми с избора на локация.
Ако следвам размитото си понятие за "връзка", единственото заключение, което ми идва наум е, че за 32 години не съм имала нито една връзка с мъж.
Честито на печелившите, както се казва.
Според тълковния речник "връзка" се дефинира като "близост" и "взаимно общуване". Ох, отдъхнах си. Явно все пак не съм подходяща за манастир.
Казано накратко, каква е дълбочината на отношенията ни с някого не е величина, подходяща за анализ. В това е чарът на общуването. Дали и с кого се чувстваме свързани зависи само от собствените ни усещания.
Страшен философ се извъдих. Като се чета направо ме втриса. Търся си оправдания, извинения, дефиниции. А истината е, че живея във виц. И в повечето случаи ми харесва.
Почти не познавам хора без извънбрачни връзки, но въпреки всичко продължавам да съм доста критична към самата себе си. Понякога искам да съм толкова силна, че да заровя чувствата си. Друг път съм убедена, че всеки заслужава дори частица споделеност и щастие. А щом ги е открил, не бива да позволява да ги изгуби заради предразсъдъци и изкривени разбирания за морал.
Най-често всъщност се старая да не мисля. Само приемам фактите – имам връзка с женен мъж.
Каквото и да кажете, няма как да бъдете толкова осъдителни, колкото гласа на собствената ми съвест.
Както и да ме оправдавате, нямате представа от моето щастие и моментите, заради които осъзнавам, че си струва да мина през всичко това.
Единственото, което е важно, е да не казваме "никога" и да не съдим прекалено строго хората, в чиито обувки не сме влизали (както биха се изразили в Америка). Връзките са толкова различни, колкото са и хората.
Пожелавам ви вашите да са здрави!
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
| 17 | 2 |
