Всеки от нас си задава въпросите как да се предпазим от болестите или да успеем да си върнем вече изгубеното здраве. Подходът на класическата медицина води до обичайната ни представа за болестта като "враг” – нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на медикаментите. Първата ни реакция при появило се нарушение е да вземем болкоуспокояващи за главоболие, да смъкнем температурата с антипиретици, да поискаме в аптеката лекарство срещу болките в гърлото, срещу упоритата кашлица…
По този начин получаваме бързо облекчение, но то е само временно, тъй като не сме решили същинския проблем. Не сме се излекували, а сме потиснали симптома, с което сами сме попречили на разкриването на причината за болестта. За да променим живота си и да запазим здравето си, трябва да преосмислим своята нагласа. Да си зададем въпроса: "От какво се нуждае тялото ми, за да може по-лесно да преодолее възникналия дисбаланс?”
През последните години все по-популярни у нас са методите на лечение с помощта на хомеопатията и Шуслеровата терапия. Като част от холистичната медицина, те разглеждат човека и здравето му, причините за болестта и процеса на лечение в един по-широк аспект. Човекът се приема като единно цяло със своите взаимосвързани и взаимовлияещи си физическо, умствено-емоционално и духовно ниво. Здравето произхожда и от състоянието му на хармония - както със самия себе си, така и с околния свят. Лечението му също трябва да бъде цялостно – то не може да става "на парче” (като лекуваме болното гърло/уши/стомах и т.н. така, както се процедира в стандартната медицинска практика).
Докато конвенционалната медицина не отчита връзката на ума и емоциите с тялото, то в хомеопатията и Шуслеровата терапия е заложен индивидуалният подход. Според него болестта е нарушение в работата на организма, което се изразява с различни оплаквания според индивидулните особености на всеки от нас. А болестта се приема като сигнал за цялостна промяна в начина и качеството на живот.
Ето и някои интересни факти за хомеопатичното лечение и Шуслеровата терапия:
Според д-р Вилхелм Шуслер (1821–1898) болестите възникват поради дисбаланс на минерални вещества, което води до нарушение на биохимичните процеси в клетките. Шуслеровата терапия успешно повлиява заболявания като грип, бронхит, състояния на изтощение и липса на енергия, коремни болки от различен произход, кожни проблеми като акне, екземи, псориазис, нарушения в обмяната на веществата, свързани със затлъстяване и много други.
Над 50 години д-р Шуслер изучава минералните соли и микроелементите и въз основа на това отделя дванадесет минерални соли, които според него са с изключително значение за нормалното функциониране на човешкото тяло. Всички те са налични в организма, а допълнителният им прием подобрява функционирането на системите в тялото и повишава съпротивителните му сили.
И здравето, и болестта започват на клетъчно ниво. Шуслеровите соли са минерални соли, разредени до естествената си концентрация в тялото, което се постига чрез хомеопатичен принцип на потенциране. Така солта може да бъде усвоена от клетките и да осигури по този начин регулирането на химичните процеси и физически и психически баланс в организма.
Общото между биохимичния метод на д-р Шуслер и хомеопатията е възможността с лечебни средства от естествен произход да се поддържаме здрави. В хомеопатията лечебното вещество се определя на принципа на подобието, според който лекарство, което при здравия човек предизвиква определени симптоми, може да излекува подобни болки или симптоми при болния.
Бащата на хомеопатията Самуел Ханеман (1755-1843) определя здравето като "способност да осъществим нашата духовна задача, да постигнем висшата цел на нашето съществуване”. Хомеопатията приема, че здравето е "динамично състояние на равновесие” (на баланс вътре в човека и баланс между него и заобикалящата го среда). И творчеството е неизменна част от състоянието на здраве.
Няма болест – има болен човек. Не боледуват отделни органи - боледува целият организъм на всички нива (ум, емоции и тяло). Именно затова лекарят хомеопат задава десетки въпроси на своя пациент, без значение дали е дошъл с оплакване от грип или бронхиална астма. Той пита за емоциите му, случило ли се е нещо в живота му... Клиничната диагноза (симптомите, изследванията) са само част от процеса, отправна точка, след която хомеопатът търси същинската причина за оплакванията.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 13 | 0 |
