Усещам нежния допир на цигарения дим. Сякаш минавам през облак, който гали лицето ми. А после вдишвам от причудливите му форми и пак го прекарвам през дробовете си.
Сядам на слънчевото сепаре и с периферното си зрение ги виждам. Всички тези погледи, насочени към мен. Вадя цигара и скоро рутината на действието ще ме спаси от неловкото замръзване на едно място в поза "статуя".
Паля. Дърпам. Притварям леко очи и пускам на воля топлия дим. Той минава през устните ми и отива да се радва на слънцето. А пепелта пада с почти невидимото движение на пръста ми, ефирно понесена от топлия полъх на вятъра.
Пушенето не е порок. Това е ритуал, който е спазван поколения наред по разнообразни причини. Първоначално цигарите са били нещо ново и интересно. След това пък е било цяло чудо, ако някой успее да се сдобие с луксозна вносна кутия.
Тръпката от забраненото, мигът на спокойствие и усамотение, безделието... има толкова поводи все още някой да запали своята първа цигара. Или аз – моята.
Личният ми избор би бил оправдан от някаква си, лична причина. Нечестната игра на тютюнопроизводителите обаче ми нарушава чувството за право на избор. А продуктовото позициониране на цигарени кутии в някои филми отгоре на всичко ми отнема удоволствието от гледането.
На заден план се разтоварват огромни стекове с цигари, докато героят в кадър гаси поредния фас. Нито ще ми се допуши от тази идилична картинка, нито ще си купя марката хикс. Най-много да си тръгна от киното. Или да отделя повече време в оценка на филма, изначално получила негативен оттенък.
Запалената цигара отдавна е символ на сексапил и свобода. Финансиран от цигарен холдинг филм няма да промени или да подсили внушението. Просто защото това е образ, изграден от една огромна индустрия, по-голяма дори от търговията с алкохол и оръжие. Thank you for smoking. Ефектът от свръх разпространената продажба на цигари е създаването на още по-обширна пазарна ниша. Тази за спиране на цигарите.
Добре де, хем постоянно се въвеждат забрани, а е пълно със скрити реклами, незаконни билбордове, платени репортажи и прочие – май всичко е прах в очите на потребителите. Или по-скоро тютюнев дим?
Едновременно с толерирането на реклами, промъкващи се през вратички в закона, се води политика на пълно отричане от този лош, лош порок. Ала не сме в кралство Бутан, уви.
В така близката ни Турция, впрочем – в редица други държави също - цигарените кутии са украсени с всякакви изображения. Снимките на вродено заболели деца, засегнати органи, туморни образувания и други последствия от тютюнопушенето биха ме накарали да спра цигарите доста по-ефективно от публични дискусии или черно-белите надписи, напомнящи некролог. Никой не обръща внимание, че "тютюневият пушек съдържа бензопирин, нитрозамини, формалдехид и водороден цианид". Срамота!
Поне вече някои заведения имат маси за непушачи. Тоест реално пространство без тютюнев дим. А не предишното разделение при което ролята на преграда играе кошчето за боклук например.
Пушенето е въпрос на личен избор. Точно колкото и употребата на алкохол, рециклирането, вегетарианството, нудизма... Проблем е, когато личният избор по някакъв начин бива натрапен на околните.
Иначе наистина има някакво очарование в този порок. А цигарата е обсебила огнената жена в най-добрите фотосесии по света. Все пак има ли огън без дим?
3 | 0 |