Щипка СОЦ

Да си припомним вкуса на детството през 80-те и 90-те

Фотограф: Николай Тодоров
Фотограф: Николай Тодоров

Тази седмица навършваме 22 години от началото на постсоциализма в България. Тогава бях много малка, но си спомням една вечер, в която родителите ми се радваха, а аз – не чак толкова. За първи път се надигнах на пръсти, погледнах през балкона и не видях "червената звездичка". Натъжих се, защото си я харесвах. Разбира се, не съм знаела, че е символ на Партийния дом. Нито съм знаела значението на която и да било думичка, завършваща с "-изъм". После пораснах, научих ги думичките, обаче ми омръзна от тях. Омръзна ми както старческата носталгия, така и вечното мрънкане на младите, че трябва да се бяга в чужбина. 

Предлагам вместо това да си припомним хубавите неща от нашето социалистическо и постсоциалистическо детство. Предметите, които не бяха толкова много, че да не можем да ги запомним. За разлика от днешните деца, които след години едва ли ще могат да идентифицират детството си с отделни филмчета и играчки. И едва ли изпитват такава емоционалност към тях. 

Какъв беше вкусът в междучасията? На "Куку Руку" - вафла чудна, дъвки "Турбо", или още по-любимите "Център Шок". Вкъщи пък майките се бяха специализирали в приготвяне на "циганска" баница, филии с мед и масло, с лютеница и сирене, разни други филии, както и кръгли сандвичета за рожден ден с кисела краставичка и пастет. 

Казват, че музиката и ароматите напомнят най-много за отдавна отминалите моменти. Но дори и когато ароматите вече ги няма, сигурна съм, че пазите в сърцата си спомена за миризмата на паста за зъби "Мечо" (която беше широко употребявана и за ядене), сапун "Бебе" и другите козметични любимци на социализма и годините след него. Или миризмата на мокри кашони – от тях строяхме барикади или импровизирани къщички за малките кученца в двора. Миришещи листчета – за малко да ги пропусна! 

Музиката от онези години е свързана с приливите и отливите на любовта към момчешките банди, после момичешките и към всички останали любимци на списания Bravo и Popcorn. Разменяхме си картички и плакати с техните ликове, защото не можехме просто да си свалим хиляди снимки от Google. И любимите си песни не можехме да свалим. Затова дебнехме кога ще ги пуснат по радиото, за да можем да ги запишем, или презаписвахме албумите на съучениците си. А надписът "Балкантон" си оставаше на касетките. 

Но саундтракът от детството, който най-силно се е запечатал в спомените ми, се състои от смеховете и караниците на деца, играещи пред блока до среднощ. И свиркането на родителите, когато пакостниците трябва да се прибират. Ръчичките ни често бяха изцапани с тебешир. А днешните деца... Голяма част от тях най-много да изцапат мишката на компютъра с мазните пръстчета от хамбургери и чипс. Да не говорим, че момичетата по-скоро се опитват да приличат на кукли, отколкото да си играят с тях. 

Мисля, че няма нужда да изреждам повече. Оставям работата на личните ви спомени, а в галерията има достатъчно снимки, които да ви подсещат. Събрани са от различни ентусиасти, които също си спомнят с носталгия за детството през 80-те и 90-те и са качвали снимки на любими предмети в Интернет. Благодаря им за милите чувства, които извикаха в мен!

1520 8
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



18
Romil Rusinov 27.03.2013|22:30
на вас то сьшто ви казваха другарко,и малко хора биаха привилегировани като вас,за какво пла4ете,
17
Slavka Grancharova 18.11.2011|09:28
Другарю Diamont1 Person.1, Явно сте от привилигированите другари и страдате за загубените придобивки от времето на комунистическото мракобесие. Не, мъжът ми е преподавател, аз също - работим за заплати и то отговорно. Но помня как родителите ми - обикновен началник отдел и счетоводителка - пестяха от всичко, за да изучат сестра ми и мен. Не можехме да пътуваме - това беше привилегия за такива като Вас, апологетите на комунизма. Не можехме да говорим каквото мислим, защото другарите затваряха и затриваха хора за приказки срещу властта. Така че, мелодраматичнато превъзнасяне на СОЦА, породено от носталгията на хората по младостта им, се използва умело от наследниците на комунистите, за да промиват мозъците на днешните млади, които все по-рядко четат и гледат стойностни книги и филми. Но на Вас няма какво да Ви разправям, Вие, другарю, добре си помните "привилегиите".
16
Mira Boshnakova 14.11.2011|00:56
Аз съм 86 набор. Много благодаря на авторката за статията, защото ми припомни хубавите детски спомени. Колко безгрижни и щастливи бяхме. По цял ден бягахме на улицата и играехме на всевъзможни игри като - дама и кавалер, лапак, подаръци (която ми беше любима), държави, истината или се усмеляваш и мн. други. Спомням си баба ми като станеше време за обяд или вечеря излизаше на портичката изсвирваше сигнала и ние със сестра ми се прибирахме хапвахме по два три залъка на крак и хайде пак юруш на вънка. Няма да забравя как все се прибирахме с ужулени колена или охлузвания и баба казваше. че вечрно време в нас е червен кръст, а на нас ни беше забавно. Ах, спомени спомени де да можеха да се върнат!!!! Сега само за едно мога да съжалявам че моето дете няма да има детсво като нашето и няма да може да разбере какво е да имаш истинско и щастливо детство. Но въпреки това се надявам, че ние разказвайки им за нашето детство ще сабудим в тях желание, което да ги накара да оставят компютъра. "Детство мое реално и вълшебно. Детство мое така си ми потребно!........"
15
Mira Boshnakova 14.11.2011|00:02
Аз съм 86 набор. Благодаря на авторката за хубавата статия, която ме накара да си припомня колко лудо, безгрижно и щастливо детство имах.Как играехме на улицата до късно вечерта на всякъкви игри, дори не се сещахме да се приберем да се нахраним. Няма да забравя баба ми как излизаще на портичката и подсвиркваше, а ние със сестра ми като чуехме сигнала и веднага се досещахме, че е време за ядене и се приберахме за да сложим на бурзо два залъка в устата и хайде пак юруш навънка Баба ми е фризъорка по провесия, но като се замисля май заради нас стана и половин доктор, тъй като със сестра ми вечно се прибирахме с ужулени колене или охлузвания и така тя през деня беше фризъорка, а вечерно време червен кръст .Ах, спомини спомени! Ако искате ми вярвайте, но ако имах шанса да изживея детството си отново пак щях да го изживея така - с много игри и охлузени колена. Сега мога да съжалявам само за едно, че моето дете няма да има такова детство каквото сме имали ние.
14
Ирина Христова 13.11.2011|23:04
Знаете ли, аз съм малка, но знам какво съм чувала от по-възрастните. Знам че живота е бил по-спокоен, защото хората са знаели, че и утре ще са на работа, били са спокойни, че ще могат да си платят сметките, че децата им няма да отидат гладни на училище и т.н. , а сега какво е, все по млади хора получават инфаркт, в следствие на претоварване. Не знаеш дали ще си на работа, не знаеш дали ще събереш парите по вноската за заема до падежната дата, ако детето ти е болно се чудиш как да му купиш все по-скъпите лекарства. Днес в новините гледах една майка с бебе, която иска да си го гледа, само че няма жилище, няма майчинство, защото работодателя не я е осигрявал, силно се надявам да и дадат общ.жилище. разплаках се, като гледах. Честно казано предпочитам сивотата и уеднавеното съществуване, отколкото страхът, че утре може да няма с какво да си нахраним децата.
13
mirkosvw mirko 13.11.2011|22:54
В моят град играехме на ,шмайзер,народна топка , ръбчета,гама,жоминка и Стражари и апаши ! Беше незабравимо детство особено майка ми като то се провикне през прозореца МИРОСЛАВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!! хахахах . Лятно време пък правехме димки от амониева силитра разтворена във вода , вестник "Работническо дело " и изсушени на нагорещен ламаринен гаражен покрив ,след това стрикно свити и навити на руло и завити с цветна жичка от телефонен кабел :)
12
Lidia Pencheva 13.11.2011|22:48
Аз съм набор 84 и тая статия ми напомни толкова хубави спомени от моето детство.Когато играех до посред нощ пред блока на стражари и апаши,народна топка, ръбчета или шмайзер и чаках да чуя сигнала подсвиркването за прибиране.Купувах си семки във хартиена фунийка за 15 стотинки и пиех пълнена лимонада от гаражен магазин.Цялата ми стая беше облепена със плакати от списание Браво,абе беше истинско.Статията е страхотна и наистина носи полъха на онова време.Съжалявам,че днешните деца не могат да даже да си представят тогавашното детство...
11
Martin Dimitrov 13.11.2011|19:24
Аз съм набор 84. Въпреки това помня горещия хляб от селската фурна, защото аз ходех да го купувам и помня играта на кумчо вълчо лъдето събира яйца, защото ми беше първата. Помня как баба ми се караше като се прибера от реката с мокри гащички и как ми правече циганската баница, и жафлите куку руку, и дъвките турбо как един сакат човечец в една триколка ги продаваше, а ние само го чакахме да избръмчи и го заобикаляхме. Беше хубаво детство. Имаше веселие, бягане, игра, криеници и всичко беше толкова хубаво.
10
Vasil Kapasazov 13.11.2011|16:19
Zнаете ли какво е да те пратят до фурната за хляб.А хляба топъл,че чак пари,а как само миришеше.Няма начин да му устоиш,и докато се прибереш до в къщи и гледаш хляба останал без кора,ти си я изял,въпреки,че знаеш,че ще има гюрултия като се пребереш,а понякога може да отнесеш и някой зад врата.Но нищо не е в състояние да те откаже от това удоволствие.Хляба беше 15ст. и ако ти отпуснат 5ст.за една обикновенна вафла.Хрупкава коричка от хляба с вафла беше върха на сладоледа.
9
Katia Deianova 13.11.2011|15:57
Беше хубаво, но вече е минало! Нищо не се връща във времето. Имаше и много сивота, но всичко това си зависеше от хората. Съжалявам само, че моите деца нямат и никога няма да имат моето спокойно и щастливо детство!
8
Yana Kalaykova 13.11.2011|15:55
Аз съм набор 81 и си спомням наистина много неща. Благодаря за статията, съпреживявам спомените, четейки...Моето детство беше също незабравимо, по цял ден играехме на улицата, родители и прародители едва успяваха да ни приберат в 00.00 h...Мажехме филии и тичахме, нямаше време да се яде! В момента не си спомням за предмети, но знам, че носталгията по онова време е голяма. И ми е тъжно, че днешните деца няма да разберат и да изживеят тази наша детска свобода от миналото...
7
Diamont.1 Person.1 13.11.2011|15:32
Стига сте плюли по комунизма!!Давали ли сте пари за лекарства на децата си? А за вас, майки? Имало ли е престъпност? Имало ли е катастрофи? Ходили ли сте по 2 пъти в годината за по 2 седмици на почивка? Имали ли сте какво да ядете? Имало ли е толкова безработни цигани, а толкова кражби? Платени ли са ви били сметките? Имало ли е работа за всички? Заради такива като вас преди 20 години е започнала гибелта на младите хора в България и обезлюдяването на държавата ни!!!! Не ви ли е жал за ВАШИТЕ деца??? Или, може би, госпожо, Вие сте една от тези, чийто мъж е собственик на нещо/ неща и за Вашите деца всичко е позволено, за това така плюете комунизма, защото едно време не е можело да си правиш каквото си искаш.. ММ?
6
Ivelin Konstantinov 12.11.2011|21:38
5
Slavka Grancharova 12.11.2011|21:07
Малко по-стара съм от авторката, но също помня ароматите на соц-детството. Само че се старая да не бъркам носталгията по детството и младостта си с "носталгия" по една система, от която помня най-вече сивотата и уеднаквеното съществуване.
4
Minka Drajeva 12.11.2011|20:55
az sym nabor 56,moeto detstvo be6e neveroqtno,tiho,spokoino,igri do kysno,narodna topka,jmi4ka,styklini top4eta,filii namazani s mas i zahar,olio,sol i 4erven piper,kifli s orehi(14st.)mnogo vkusni bqha,dyvka ideal,6okolad ,,aero'' smnogo dup4ici,ehhhhhhhh stava mi my4no,spiram
3
Ирина Христова 12.11.2011|20:49
аз съм 87 набор, и си спомням повечето неща от тук изброените, помня че играехме на улицата до среднощ и не ни беше страх, беше ни хубаво. имахме хубаво детство, сега се опитвам да дам такова и на моето дете, дано успея, а за статията нямам какво да кажа, много е истинска и мила
2
Емил Александров 12.11.2011|19:13
НОСТАЛГИЯ...
1
Емил Александров 12.11.2011|19:12
Носталгично
Преди Коледа две блондинки отишли в гората. Ще търсят елха за празника. Търсили, търсили. Обикаляли, обикаляли. Накрая грохнали от умора. Едната блондинка казала: -Виж какво, муцка. Омръзна ми да...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти