Човек, дори и добре да живее, се омъжва - поне в нашия случай. Краят на "свободния живот" е началото на нова, съвместна приказка - с много любов, разбирателство, красиви мигове и прекрасни спомени.
Към пакета "щастие" вървят и няколко допълнения. Като изключим един-два вредни навика на благоверния, то най-важната ни придобивка е комплект от нови роднини. Само срещу подпис се сдобиваме с още родители, цял куп лели, чичовци и братовчеди.
В повечето случаи най-забележителният нов член в семейството ни е свекървата. Според големия брой вицове, посветени на нея, тя е жена на средна възраст, възпитана в патриархалните принципи на старото поколение, която държи на всички възможни ценности. Не е страшно да се срещаме с нея по време на рождени дни, Коледа или Великден, но в момента, в който пожелае да се настани трайно в новото ни гнездо, идва и проблемът.
На първо място свекървата е майка. При това на Мъжа в живота ни. Инстинктите повеляват нейната първостепенна цел да бъде осигуряване на най-доброто за сина ѝ. Нейната ненавист, ако има такава, не е насочена към нас като личности, а към нас като заплаха за детето ѝ. Затова конфликтът често е породен от стремежа и двете да дадем на любимия мъж всичко, от което има нужда. За съжаление представите ни за "най-доброто" не винаги съвпадат.
"В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички европейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща", казва сам Антон Страшимиров, автор на прочутата комедия "Свекърва". В нея темата за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт както между поколенията, така и между консерватизма на патриархалния морал и новия, т.нар. "градски" начин на живот. "А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — "две жени под една стряха не събирай”. Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна."
Непоносимост между снаха и свекърва има навсякъде, но в България тя е най-очевидна. Прекалено близките отношения, които поддържаме с роднините си, водят до подобен тип разпри. Продължава да бъде често срещана практиката, в която две поколения живеят под един покрив. Различните нрави, принципи и убеждения, принудени да съжителстват заедно, са всичко друго, но не и добра идея.
В този случай всеки е прав за себе си - свекървата не желае да ѝ се месят в домакинството, което е напълно нормално, докато снахата се чувства потискана в новия дом, който е далеч от понятието "неин".
Друг проблем между "майка" и "дъщеря" е опитът на по-възрастната да взима решения за младото семейство, които не попадат в правомощията ѝ. Аргументът за защита е, че по-старите разбират повече, но факт е, че възрастта не е залог за мъдрост. И когато два силни характера, пазещи собствената си територия, се сблъскат, става страшно. Мъжът остава "между чука и наковалнята", защото неговата позиция е най-трудна - дали да защити собствената си майка или пък съпругата си.
Сърбите са казали: "Колкото бели врани – толкова добри свекърви". Показателен е случаят във Великобритания, в който свекърва е била глобена, защото е опитала да съсипе живота на снаха си. Будила я рано, подслушвала телефонните ѝ разговори, принуждавала я да чисти дома, критикувала външния ѝ вид. Единствената причина, поради която снахата търпяла мъчението, била запазването на добрите отношения със съпруга си. Всичко си има граници обаче, затова се е стигнало и до делото.
Рецепта за "златни" отношения няма. Това, което можем да направим, е да слушаме съветите на майката на мъжа си, но ние да преценяваме дали те трябва да бъдат спазени, както и да запазим уважението и дипломатичността помежду си, защото те са ключът към избягването на конфликти. А и най-добре да се виждаме по-рядко. Само за да не си омръзваме, разбира се.
| 207 | 7 |
