Трите суингърки

Ако трябва да опишем Sentimental Swingers с три думи, те са: Рони, Вера и Деси. Трите дами на суинга са изключително положителни, усмихнати и чаровни. В това се уверихме по време на срещата си с тях по повод участието им в Sofia Vocal Fest, което ще бъде днес (3 декември) от 22:00 в Studio 5. Тогава ще им помогне и секстетът на Мишо Йосифов.

Те ще изпълнят джаз и суинг класики. Суингърите са заедно вече повече от година и се отличават със своята винтидж градска култура, облекло и класическо сценично поведение, което напомня Andrews Sisters. А омагьосващото тригласово пеене на Рони от Nasekomix, Деси от Phuture Shock и фаталната Вера ще ви върне в ерата на очарование и сексапил, в която жените са женствени до полуда, а мъжете – истински джентълмени.

Кога запяхте?
Деси: Мисля че бях на 14 години. До голяма степен Рони ми повлия – заведе ме при нейната учителка. Ако тя не се занимаваше с класическо пеене, може би и аз нямаше да го правя, тъй като бяхме най-добри приятелки като малки. Тя много се вълнуваше, че ходи на уроци и аз естествено много се запалих, затова тръгнах на уроци след нея. В началото, първите 7-8 години, се занимавах с класическо пеене. През цялото време съм слушала всякаква музика. Не мога да определя първия стил, който ме грабна. Обичах трип-хоп, джаз, фънк, соул. С тези неща съм пораснала и когато започнахме да се занимаваме с по-съвременна музика, започнах да се вълнувам и от по-модерни стилове – електронно звучене, broken beat.

Рони: При мен това дойде постепенно. От много малка съм се занимавала с музика и винаги съм се чувствала свързана с нея. Дойде един период в детството, в който трябваше да прекъсна заниманията си с пиано, защото заминахме за Либия, където прекарахме пет години. Когато се върнахме в България за мен най-естественото беше отново да се занимавам с музика, но вече бях изпуснала класовете в музикалното училище. Идеята да започна да се занимавам с пеене беше да се върна по някакъв начин в пътя на музиката. Не ми беше цел да стана певица.

Вера: Аз започнах да пея на 10 годинки, но след това, поради стечение на обстоятелствата, ми се наложи да спра. Всъщност започнах да пея сериозно преди година, година и половина. Ходех на уроци при Рони и по някакъв начин се върнах отново към пеенето. Макар самата постановка да е класическо пеене, ние директно минахме на джаз.

Как се насочихте към суинга?

Рони: Бащите ни са виновни да бъдем отгледани с джазова музика. На Деси баща ѝ е музикант, моят също беше, преди да стане инженер. Докато бащата на Верчето е бил страшен меломан. Освен това, ние се познаваме от преди, знаехме се и със секстета на Мишо Йосифов, защото сме работили заедно. Събрахме се все приятели, които се чувстват много добре, когато правят подобни неща. И тъй като сме три, естествено че най-удачната музика за нас беше тази. И трите много харесваме Andrews Sisters. Не беше самоцелно. Просто се събрахме и засвирихме суинг, защото се харесваме едни други и ни е добре заедно.

Дали някога ще замените кавърите с авторски парчета?

Вера: Такива категорични неща при нас май няма.

Рони: Някои песни от миналото са толкова хубави, че заслужават да бъдат показвани. Относно авторския материал - да, ще го увеличаваме. Въпросът е да се съберем. Много хора сме и това е трудна задача за нас.

Как се чувствате след една година суинг?

Вера: Много щастливи, че това нещо работи, че всъщност съвместната ни работа създава такава енергия. Аз, като човек, който идва от работата в офис, се чудя как може да станеш сутрин, да се срещнеш с двете си най-любими същества и да започнеш обсъждаш някакви мечти, а те да станат истина. След това около теб започват да се въртят още хора, които също са повярвали на това нещо. И накрая то не само е истинско, но привлича и много хора. Всичко е наистина прекрасно!

Защо интересът към суинга у нас се завърна?

Вера: Музиката е жизнерадостна. Предполагам, че идва от самия ѝ заряд, защото е много положителен. Всеки има нужда от нещо положително, а музиката е нещото, което достига най-бързо до душата. Тя е най-краткият път към нея.

Рони: Хората обичат да се чувстват добре, а някак си навсякъде ни се насажда, че българите се чувстват зле. Проблемите ги има. Ние също не сме безпроблемни, не сме повърхностно весели и радостни. И ние имаме семейства, живеем в същата България, в която живеят всички останали. Аз например карам Лада и се чувствам екстра.

Какво се случва с другите ви музикални проекти?

Деси: Действаме и по тях. През януари ще ходим с Phuture Shock в Грьонинген на фестивала Eurosonic, благодарение на БНР. Това лято бяхме и на Exit. Правим парчета, но не толкова активно. Скоро трябва да издадем и видеоклип. Казва се "Sweet Loving” и ще бъде към последния ни сингъл. С него спечелихме възможността да отидем на Eurosonic.

Рони: Понеже, слава Богу, сме независими, никой не ни притиска с крайни срокове. Затова издаването ни е малко по-бавно. Имахме за цел средата на декември да издадем новия албум, защото сме го записали, но не е смесен. Има да се доработва. Аз междувременно родих. Някак си явно не му е времето точно сега. Иначе наскоро бяхме в Люксембург, за да свирим. Не свирим толкова често, защото контрабасистът ни замина да живее в Берлин, затова свирим, когато той се връща. Може би е по-реалистично първо да пуснем сингъл. Имаме няколко песни, които са напълно готови, но не сме измислили още какво точно искаме да направим.