Финландският писател Арто Паасилина е истинска звезда в съвременната литература. Неговият невероятен талант да разчита онези най-странни човешки души и да излива чувствата и емоциите им по страниците на своите книги, е причината авторът да плени толкова много читателски сърца. "Мелничарят, който виеше срещу луната” е само поредният пример за един изключителен талант.
В своя роман Арто Паасилина разказва за един мелничар – Гунар Хутунен, но ако скучното название "мелничар” бе единственото съществително, което описва Гунар, то тогава нямаше да има каквато и да е история. Именно поради тази причина, авторът прокарва в заглавието едно обещание за интересна и наситена с емоции история – "който виеше срещу луната”.
Истината е, че Гунар Хутунен може да бъде определен с много думи – странен, луд, особен, умен, отчужден, емоционален, силен, трудолюбив, глуповат – все думи, които се самоизключват, но по някакъв начин по равно се преплитат в младия мелничар. Гунар се появява в малко финландско селце съвсем изневиделица. Никой от неговите жители не очаква идването на този толкова странен човек, който купува селската мелница, ремонтира я и започва да работи в нея.
Като всеки мъж, той също се влюбва – в красивата млада съветничка към детския кръжок по зеленчукопроизводство. Името й е Санелма и тя също сима чувства към него. Хората го търсят, за да им помогне с изключителните си дърводелски умения или за да смели зърното им в своята мелница, а заплащането е доста добро. Дотук всичко изглежда нормално и животът на Гунар би бил като приказка, ако не беше една малка подробност.
Когато е обзет от много силни чувства, мелничарят има навика да вие като вълк срещу Луната. И понеже една странност влече след себе си втора, и понеже повечето хора не понасят чуждото различие, не след дълго мелничарят е обявен за луд от своите съселяни и се превръща в обект на всеобща ненавист. Именно там започват неговите неприятности, които малко ще ви натъжат, но повече ще ви разсмеят. И определено ще ви накарат да се замислите дали някога не е имало някой честен и добър, но леко странен човек, към когото сте изпитвали непреодолими предразсъдъци само заради тази негова малка, съвсем човешка странност.
"Мелничарят, който виеше срещу луната” е роман с нетипичен главен герой, написан с типичната жизнерадостна усмивка на един изключителен творец, за когото известният критик и писател Фредерик Бегбеде казва:
"Не знам дали Арто Паасилина е включен в списъка на кандидатите за Нобелова награда. Само едно знам – ако шведите ми поискат мнението, ще ги посъветвам да спрат да награждават далечни писатели, при положение че подобно чудовище се намира току под носа им.”
За още интересни книги станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 3 | 0 |
