"Аиноа Елисасу бе втората жертва на басахауна, макар тогава пресата да не го наричаше така. Едва по-късно се разчу, че покрай труповете са открити косми от животни, парченца кожа и следи със съмнителен човешки произход, свързани с някаква зловеща церемония по пречистване. Сякаш някаква нечиста, дяволска и древна сила бе белязала телата на тези невръстни момичета с разкъсани дрехи, обръснати слабини и непорочно разтворени длани.”
Млада девойка е убита по жесток начин, а трупът й е открит на брега на река Бастан. По случая работи инспектор Амая Саласар, на която й се налага да комбинира модерните следователски методи със знанията си, свързани с местните легенди.
Вестниците припомнят за поверие, свързано с господаря на гората - басахауна. Дали именно той не е "невидимият пазител”, който нарушава спокойствието в баското градче Елисондо с поредица от ритуални убийства?
Романът "Невидимият пазител” е част от криминална трилогия за Бастан - поредица, с която писателката Долорес Редондо впечатлява литературните критици и "навлиза с гръм и трясък в криминалния жанр”. 18 месеца след публикуването на първите две книги, са продадени общо 300 000 екземпляра от тях, и то само в Испания. Останалите заглавия от нея са "Завещанието на костите” и "Жертвоприношение на бурята”.
Aвторката бива сочена за новооткрит майстор на напрегнатия и зрелищен психотрилър. Правата за трилогията вече са откупени от издателства в над 25 държави, сред които и българското "Colibri”.
"– Грозна работа, шефке, момиче е. – Йонан погледна записките си. – Дванайсет- или тринайсетгодишна. В единайсет вечерта родителите й подали сигнал, че още не се е прибрала вкъщи.
– Малко рано, за да я обявят за издирване – отбеляза Амая.
– Да. Изглежда, се е обадила на мобилния на големия си брат към осем и десет, за да му каже, че е изпуснала автобуса за Арискун.
– И брат й е мълчал до единайсет?
– Е, знаете как е. "Нашите ще ме убият. Моля те, не им казвай. Ще видя дали родителите на някоя приятелка могат да ме докарат." Замълчал си е и се заиграл на плейстейшъна. В единайсет, когато видял, че сестра му не се прибира, а майка му започва да се побърква, признал, че Аиноа е звъняла. Родителите отишли в участъка в Елисондо и настояли, че с дъщеря им се е случило нещо. Не отговаряла на мобилния, а вече били говорили с всичките й приятелки. Намерил я един патрул. Като стигнали завоя, полицаите видели обувките й на банкета – обясни Йонан, сочейки с фенерчето към място в края на асфалта, където лъщяха грижливо подравнени черни лачени обувки с малък ток. Амая се наведе, за да ги разгледа.
– Изглеждат нарочно поставени така. Да не ги е пипал някой? – попита тя.
Йонан отново погледна бележките си. Амая си каза, че прецизността на младия инспектор, който освен това бе антрополог и археолог, е истински дар в тежки случаи като очертаващия се.
– Не. Така си бяха. Подравнени и сочещи към пътя.
– Кажи на колегите от "Пръстови отпечатъци" да дойдат, след като приключат, за да огледат вътрешността на обувките. Който ги е сложил по този начин, е трябвало да пъхне пръсти вътре.
Инспектор Монтес, който до момента бе мълчал, съзерцавайки върховете на марковите си италиански мокасини, вдигна сепнато глава, сякаш се будеше от дълбок сън.
– Саласар – промърмори той вместо поздрав.
И се насочи към банкета, без да я изчака. Амая направи слисана физиономия и се обърна към Йонан.
– На този пък какво му става?
– Не знам, шефке, но пътувахме от Памплона в една кола и през цялото време не обели и дума. Изглежда ми леко пийнал.
Да, и на нея така й се струваше. След развода си инспектор Монтес съвсем бе пропаднал, и то не заради внезапната си мания по италианските обувки и ярките вратовръзки. В последните седмици го намираше особено отнесен, потънал в собствения си свят, студен и непроницаем, съвсем необщителен.
– Къде е момичето?
– До реката. Трябва да слезем в дерето – каза Йонан, сочейки надолу с извинителна физиономия, сякаш по някакъв начин бе отговорен за това, че трупът е намерен точно там.
Докато се спускаше по склона, издълбан в скалата от хилядолетната река, Амая видя в далечината прожекторите и ограничителните ленти, очертали периметъра на действие на полицаите. Встрани съдия-следовател Естебанес разговаряше тихо със съдебния секретар и от време на време поглеждаше към мястото, където лежеше тялото. Двама фотографи от Криминална полиция го заснемаха със светкавици от всички ъгли. До трупа клечеше експерт от Наварския институт по съдебна медицина, който очевидно измерваше температурата на черния дроб."
Предстои и екранизация на поредицата, която ще бъде реализирана от NadCom Entertainment - продуцентите на филмите, създадени по книги на Стиг Ларшон и Камила Лекберг.
Заради начина, по който талантливата Долорес Редондо изгражда повествованието в своя роман, читателите дават воля на въображението си и попадат в един мистичен свят. Любопитен факт е, че броят на посетителите в долината на река Бастан се е увеличил със 70% заради успеха на трилогията.
Ето и някои красноречиви отзиви за "Невидимия пазител”:
"Човекът срещу скотщината на престъплението, легендите на предците срещу модерните методи на разследване, семейните травми срещу мрачните вярвания.” - L’Express
"Вълнуващ, магнетичен, издаващ компетентност по темите, които засяга, умело композиран, трезв, различен, свеж роман!” - El Periódico
"Тук откриваме една много стегната, компактна история. С висока доза психологизъм, но също и с любопитни антропологически мотиви, което прави романа оригинален. Прозата на Долорес Редондо е покрита с електрически и магнитни полета и не позволява на читателя да си отдъхне.” - Antoni Gual - Qué Leer
За още интересни книги станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
