Реакцията на мозъка ни в шокиращи ситуации не винаги е най-уместната. Понякога истеричният смях замества сълзите, ако крехкото ни човешко съзнание се сблъска с нещо, което не е в състояние да приеме на първо четене.
50/50 е в кината вече пети ден и си играе точно с тази тънка струна от нашите възприятия. Продукцията представя личната трагедия на сценариста Уил Райзер, който се е преборил с рака и през цялото време говори на зрителите от първо лице.
На Джоузеф Гордън-Левит, когото сме гледали в забавния сериал с извънземни "На гости на третата планета”, сега му се налага да бъде доста по-сериозен. Неговият герой Адам не пие, не пуши, дори рециклира. Няма шофьорска книжка, защото смъртността на пътя е много висока. Ала има болки в гърба, които се оказват причинени от рядка форма на рак. Шансът му да оцелее е 50%.
Докато 27-годишният радиоводещ се опитва да осъзнае какво му се случва, е принуден да се пребори и с досадната си майка, егоистичния си приятел, невярното си гадже и неопитната психоаналитичка, решена да му помогне на всяка цена. Убеждават го, че ще се оправи, изобщо не говорят за смъртта. Занимават го със своите проблеми и дори използват заболяването му като оправдание за грешките си. Тези хора се оказват не чак толкова лоши накрая, тъй като всеки по своему се е опитал да се подготви за кошмара, който предстои. Дори на красивата му приятелка не можем да се сърдим - все пак тя е избягала от нещастието в онази слабост, в която се чувства най-сигурна.
Непукизмът на Адам може да ви се стори крайно нереален, но нали точно в такива ситуации човек изпада в нелогично състояние на духа? Филмът се движи по тънката граница между смеха и сълзите. Неусетно усмивката от поредната шега на болния, запазил чувството си за хумор, ще застине на лицето ви. Следва сцена, която ще ви накара да оцените силата на приятелството, подкрепата на близките и колко важна е любовта. Така назовани, тези понятия губят смисъла си. Но докато гледате филма, ще изпитате съжаление за константното си безразличие към повечето хора в живота ви.
50/50 не е първият филм, в който героят знае, че може би ще умре. Нито е последният, за който вие сте сигурни, че няма да свърши тъжно. Тази лична трагедия, поднесена през смях, просто ще ви накара да си спомните отдавна забравени, но важни неща от живота. И да ги преоцените, вече с едно на ум.
50/50 е в кината вече пети ден и си играе точно с тази тънка струна от нашите възприятия. Продукцията представя личната трагедия на сценариста Уил Райзер, който се е преборил с рака и през цялото време говори на зрителите от първо лице.
На Джоузеф Гордън-Левит, когото сме гледали в забавния сериал с извънземни "На гости на третата планета”, сега му се налага да бъде доста по-сериозен. Неговият герой Адам не пие, не пуши, дори рециклира. Няма шофьорска книжка, защото смъртността на пътя е много висока. Ала има болки в гърба, които се оказват причинени от рядка форма на рак. Шансът му да оцелее е 50%.
Докато 27-годишният радиоводещ се опитва да осъзнае какво му се случва, е принуден да се пребори и с досадната си майка, егоистичния си приятел, невярното си гадже и неопитната психоаналитичка, решена да му помогне на всяка цена. Убеждават го, че ще се оправи, изобщо не говорят за смъртта. Занимават го със своите проблеми и дори използват заболяването му като оправдание за грешките си. Тези хора се оказват не чак толкова лоши накрая, тъй като всеки по своему се е опитал да се подготви за кошмара, който предстои. Дори на красивата му приятелка не можем да се сърдим - все пак тя е избягала от нещастието в онази слабост, в която се чувства най-сигурна.
Непукизмът на Адам може да ви се стори крайно нереален, но нали точно в такива ситуации човек изпада в нелогично състояние на духа? Филмът се движи по тънката граница между смеха и сълзите. Неусетно усмивката от поредната шега на болния, запазил чувството си за хумор, ще застине на лицето ви. Следва сцена, която ще ви накара да оцените силата на приятелството, подкрепата на близките и колко важна е любовта. Така назовани, тези понятия губят смисъла си. Но докато гледате филма, ще изпитате съжаление за константното си безразличие към повечето хора в живота ви.
50/50 не е първият филм, в който героят знае, че може би ще умре. Нито е последният, за който вие сте сигурни, че няма да свърши тъжно. Тази лична трагедия, поднесена през смях, просто ще ви накара да си спомните отдавна забравени, но важни неща от живота. И да ги преоцените, вече с едно на ум.
| 11 | 0 |
