"Първите утринни лъчи”, издавана в България от издателство "Колибри”, разказва историята на една изтерзана от съмнения жена, която изоставя ролята на нещастна и самотна съпруга, за да се превърне в силна и самоуверена млада дама.
Фабио Воло e съвременен италиански писател. Романите му, преведени на множество езици, са на върха на литературните класации. Наричат го "кумир на съвременна Италия", както и "култов писател, абониран за бестселъри". Воло пише просто за сложните взаимоотношения в живота, подтиква читателя да се вгледа в съществуването си и, ако се налага, да промени нещо. В чисто човешките истории на неговите герои всеки може да припознае свое лично преживяване, емоция, копнеж или разочарование.
Оковите на брачния живот се оказват прекалено тежки за Елена. Тя твърде рано и необмислено се омъжва за Паоло - мъжът, който тя наивно смята, че може да бъде напълно достатъчен за цял живот. Оказва се обаче, че това съвсем не е така, тъй като съдбата крои други планове за неудовлетворената от съвместното съжителство съпруга. Скована от липсата на щастие, което така и не успява да срещне в отношенията си с Паоло, Елена открива емоциите, които й липсват, на работното място. Изненадващо и напълно неочаквано.
Тя "се хваща” за тях, за преживяванията, които се е надявала да намери в идиличния семеен живот, но до които така и не успява да се докопа. Преживявания, които споделя с друг мъж. Ежедневието на Елена се променя коренно, когато по заобиколен начин й е напомнено, че всяка жена трябва да се чувства желана и има право да търси където намери за добре онова, което ще я накара да вярва в красотата на живота, а и в своята собствена привлекателност.
Елена си води дневник, в който описва подробно всичко, което се случва в живота й. Той е нейният отдушник и пръв приятел, с когото споделя неудовлетвореността си от семейния живот, а по-късно, с нахлуването на мистериозния и привлекателен мъж в брачното й ежедневие, трепетите, които познанството с него й носи.
28 януари
В мен избухна силното желание да пътувам, да се смея, да се забавлявам. Желание да живея в нов свят, различен от моя. Нужно ми е да мога да се надявам. Нужно ми е да обичам. Не искам повече да търся извинения, за да не обичам.
С Паоло обаче се случва точно противоположното: работи, прибира се вкъщи, яде, гледа телевизия и си ляга. Изглежда, все едно е почти изгаснал, говори малко, заспива с едно изражение на лицето вечер и се събужда със същото на сутринта. Живеем в рутина, която вече не би могла да доведе до никакъв различен резултат. Ако не сме щастливи днес, няма да бъдем и утре. Имам чувството, че изразходвам живота си в очакване на нещо, което никога няма да се случи.
Елена осъзнава, че от самата нея зависи как ще живее живота си и взема решения, които разтърсват из основи досегашния й светоглед. Защото свободният избор е неизменно право на човек, но може да му донесе както болка, така и неочаквано щастие.
Личният разказ на главната героиня е основният похват, чрез който Фабио Воло запознава читателите с трудния, но сладостен път към вътрешното освобождение. Книгата е великолепен показател за това как една жена може да открие страстта на място, което е много далеч от съпружеската спалня. Авторът обаче не представя това поведение като прелюбодейско или неморално. Напротив, извървеният от Елена път от самотната рутина на брака до магнетичното пътешествие към чувствената наслада, към което всяка жена трябва да се стреми, е пример за всяка дама, която по една или друга причина не живее живота си така, както й се иска.
Ако тази статия ви е харесала и искате да следите още материали от "Четиво за плажа", станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 31 | 0 |
