Трябва най-сетне да се примирим - няма как наследниците ни да изживеят детство като нашето. Игрите пред блока са заменени от компютърни такива. Събирането и обсъждането на това-онова на пейката вечер се осъществява в чатове. Дори снимките за спомен вече са за Facebook…
Технологиите заемат важна част от живота на всеки, независимо от неговата възраст. Невъзможно е да забраним на децата си достъп до интернет. Можем само да се погрижим за тяхната безопасност.
Тази задача обаче въобще не е толкова лесна. Тя включва поставяне на ясни граници и напътстване в Мрежата, без това да бъде възприето от малчуганите като упражняване на контрол и навлизане в личното пространство.
От изключително значение е родителите да знаят какво прави тяхното хлапе в интернет, както и за какво го използва. Полезни съвети по тази тема са събрани в книгата на Памела Уитби "В безопасност ли е детето ви в интернет?” (ИК "Изток-Запад”).
Авторката, която работи като независим журналист във Великобритания, разкрива какви са потенциалните заплахи за децата, които прекарват част от времето си онлайн. Сред тях са кибертормозът, киберагресията, кражбата на идентичност, достъпът до страници с неподходящо съдържание, събирането на лични данни, онлайн измамата, разговорите с опасни хора…
"Mакар заплахата за децата от сексуални хищници в интернет да не е нещо несериозно, в действителност най-големите заплахи, пред които има вероятност децата ни да се изправят, са социалните и комерсиалните. Разбира се, несъмнено трябва да сме наясно и да реагираме на тези рискове, но трябва да сме реалисти и да не преувеличаваме отрицателните ефекти на технологиите. Първо, ако стоим в интернет, не значи непременно, че ще свършим като малки хобити, живеещи в тъмна стая без приятели.
В действителност една от първопричините да се появи "Фейсбук" е била да се уговарят срещи на живо, така че групите да си сътрудничат в различни задачи. Това важи и до днес и много хора все още го използват с тази цел.
Затова една добра първа крачка би било да приемем, че технологиите оказват силно влияние върху децата ни, което, в правилните граници и условия за ползване, би могло да е нещо хубаво. Също така не бива да забравяме, че интернет е истински свят, обитаван от истински хора – както не бихме пуснали едно малко дете на улицата, без да му дадем урок за безопасността на пътя, така трябва да постъпваме и по отношение на интернет. Разбира се, колкото повече растат децата ни, толкова повече свобода трябва да получават, при условие че имат подходящите умения и знания да се ориентират и да се защитават.
Децата ще поемат рискове и ще прекрачват граници – някои повече от други – и е наше задължение да се уверим, че са защитени. Не бива да ги контролираме, но трябва да държим юздите и с това нямаме предвид налагане на драконовски мерки – те просто не вършат работа.
Мит или факт?
Мит: Педофилите могат лесно да бъдат разпознати по похотливото им поведение в интернет.
Факт: Педофилите умеят да се прикриват, като избягват използването на терминология, която може да бъде прихваната от филтриращи програми.
Мит: Интернет е изцяло отговорен за ранното сексуално съзряване на децата.
Факт: Телевизията все още се ползва с най-силно влияние сред британските деца; 24% от децата на възраст между девет и шестнадесет години са виждали образи със сексуално съдържание по телевизията, над два пъти повече от онези, които са виждали такива образи онлайн.
Мит: Игрите правят детето ми мързеливо и го отвличат от домашните му.
Факт: Децата, на които им е разрешено известно време да играят игри, подходящи за тяхната възраст, са статистически по-склонни да пишат домашните си и да се упражняват. Игрите могат да служат и като средство за облекчаване на стреса.
Мит: Филтриращите и контролиращи програми, произведени от изпитан производител, са достатъчни, за да опазят детето ми в интернет.
Факт: Инсталирането на подходящ софтуер е добра първа стъпка, но няма нещо, което може да замести разговора с детето ви за това, кое е уместно и кое не.
Мит: Социалните мрежи като "Фейсбук" ще направят моя тийнейджър необщителен.
Факт: Изследванията показват, че хората, които са активни в социалните мрежи, са социално активни и в реалния свят."
В своеобразното ръководство са разгледани начините, по които самите родители биха могли да защитят подрастващите от виртуалните опасности. Защото, както казва авторката: "Когато става въпрос за предаване на посланието за безопасността в интернет, родителите играят главната роля. Може невинаги да изглежда така, но децата действително възприемат това, което родителите им говорят."
Това четиво ще ви помогне да възпитате дигитална съобразителност у децата, която се основава на взаимното доверие. Практическите съвети в книгата "В безопасност ли е детето ви в интернет” ще ви помогнат постигнете значителен прогрес в отношенията си с подрастващите интернет потребители у дома, които смятат, че знаят всичко. Но всъщност са изложени на безброй опасности.
Още полезни съвети за родители има на Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
