В държавата на Николетките и Златките "Мис Плеймейт" е титла, която дарява притежателките си с много позитиви. Евтината слава е лукс, за който мечтаят много от младите момичета у нас и са готови да преспят, с когото е нужно, да публикуват в интернет, колкото домашно порно и голи снимки могат, само и само името им да се появи в жълтите страници на родните медии.
Случи ли се всичко това, тяхната приказка започва. Появява се принцът с бял футболен екип, прелестната карета с поне 240 конски сили и пищните балове в столичните чалготеки.
Друг конкурс, "Мис България", не преминава окъпан в толкова звезден блясък. При него есенцията идва от скандалите, които съпътстват почти всяко издание. Дали ще бъде опорочен от спекулации, че "Миската" си е купила титлата, или направо ще сменят въпросната, няма значение. Важното е да се случи нещо пикантно и вълнуващо, по възможност обляно в крокодилски сълзи.
Само че първоначалната идея на подобен тип събития у нас е била съвършено различна. Движеща сила не са били парите, защото не са фигурирали като награда. Славата също не била фактор, защото "тогавашните” вестници изобщо не отразявали конкурса. Всъщност "тогава" е времето, през което политическият режим на България е бил продиктуван от социализма. И само едно момиче е получило титлата "Мис България”, защото конкурсът не се провел никога повече. Т.е. до 1989 година.
Връщаме се назад в далечната 1967. Бранимира Антонова е само на 15 години, но вече се изявява в киното, а зад гърба си има титлите "Мис Слънчев бряг" и "Мис София". Първата ѝ носи награда червено кожухче и пръстен, а втората явно я дарява само с чувство на удовлетворение.
Логичното продължение е конкурсът "Мис България". Бранимира се явява и с лекота преборва конкуренцията. Все още дете, а обявена за най-красивата българка. Не получава парична награда, нито лъскав автомобил. Няма уговорени фотосесии с известни марки и списания. Все още у нас не съществува частта с благотворителността и родните миски не мечтаят за световен мир.
Но пък получава лавров венец. Може би изработката на корона се е струвала излишна на тогавашните организатори, затова са решили да я заменят с олимпийския символ.
Година по-късно печели друг престижен конкурс - "Мис Фестивал", по време на който успява да пребори още 46 участнички от различни страни. И този път, най-сетне, получава корона.
Бранимира с короната, спечелена от конкурса "Мис Фестивал" през 1968 година
Коя, все пак, е Бранимира Антонова? Първата и единствена Мис България на социализма. Момиче, което се появява в първите си филми на 9-годишна възраст и която почитателите на българското кино познават от "Етюд", "Процесът", "Танго", "Мъже в командировка", "Бягство в Ропотамо", "Приключенията на Авакум Захов".
Родена е през 1952 година. Занимава се с балет, прави плавен преход към киното, преминава през конкурсите за красота, за да се окаже накрая студентка по право.
Кадър от филма "Процесът"
Има три брака и една дъщеря. Първият ѝ съпруг, Владимир Грашнов, е син на тогавашния посланик на България в Кайро. Двамата се запознават, когато са на 19 години. Два месеца след първата си среща се женят, а плод на любовта им е единственото дете на Бранимира - Мария.
След 7 години обаче се развеждат. И след известно време Мис България среща втория си съпруг. Неговото име е Венцислав Петков. Изживяват романс, който отново не продължава завинаги. След 8 години брак двамата си казват "сбогом" и Бранимира открива третата си голяма любов.
Съдбата отново я среща с Владо, но този път фамилията е Денев. Живеят заедно 7 години, преди да сключат брак. Когато най-сетне решават да минат под венчило, съдбата явно отново решава да изиграе Бранимира и 3 години по-късно двамата се развеждат.
Животът ѝ е поднесъл от всичко по много. Срещи и раздели, много победи и малко падения. Показал ѝ е светлото лице на любовта и тъмната страна на страданието. И я е белязал завинаги: като първата Мис България, получаваща титлата си с лавров венец на главата.
Ако тази статия ви е била интересна, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 63 | 0 |
