В учебниците по медицина това са просто "детски болести". В ума на всяка майка, обаче, те съществуват под формата на поне триглави чудовища. И така – каква е истината за шарките и какво е наложило наличието на ваксини против някои и допускането на други да се разпространяват ежегодно.
Вариола
Към днешна дата тази болест не съществува. На 8 май 1980 г. Световната здравна организация обявява, че Вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.
Но, заради историческата й важност, не можем да я прескочим. Това е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Едни от първите писмени свидетелства за нея идват от папируса Еберс от 1550 г. пр. н. е.
Реално Вариолата е била бич за цивилизациите стотици години. През 1796 година, селският лекар Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едрата шарка може да бъде изграден. Използвал материал от лезии, отделени от крави, болни от шарка по говедата. Нарича средството, което е създал с името "ваксина", чийто корен е от латинското наименование "vacca", означаващо крава.
От 1967 година СЗО предприема широкомащабна кампания за противовариолна ваксинация във всички страни по света. Вариолата в България е ликвидирана още през 1928 година, като с това страната ни се нарежда сред една от първите, справили се с тази болест.
Варицела
Заради това, че Вариолата вече не съществува като заболяване, към момента Варицелата е шарката, която протича с най-едри обриви. Наричана от народа "лещенка" (заради формата на обрива, приличен на мехурче с размер на лещено зърно), тя се причинява от Varicella zoster virus, който предизвиква две заболявания.
При първа среща с него, вирусът се проявява като шарка – Варицела. Впоследствие, през целия живот, при спадане на имунитета, е възможно да се прояви заболяването Херпес зостер, което протича отново с обрив, но на отделен участък от тялото. При това заболяване човек също е заразоносител, заради наличието на инфекциозни причинители в течността, съдържаща се в обривите.
Вирусът се предава по въздушно-капков път, вътреутробно – по време на бременността, ако майката преболедува в последния триместър, както и по контактен път от болен от Херпес зостер. При контакт с болен се заразяват около 80% от непреболедувалите Варицела, като имунитета, който се създава, е траен.
Как се проявява?
Времето от контакта със заразно болния до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. За Варицелата той е от 12 до 21 дни.
Обикновено започва с висока температура (над 39 градуса) болки в гърлото и обрив. Леко грапавеещите червени петна с размер 5-10 мм в диаметър за часове се превръщат във везикули (мехурчета), които отначало са изпълнени с бистра течност, а след това потъмняват и на тяхно място се образуват корички.
След като тези корички паднат под тях остават тъмни петънца, но ако не са били разранявани и разчесвани те не остават като трайни белези, а изчезват до няколко месеца. Обривът обхваща цялото тяло, включително и главата, в окосмената част. Често се появяват везикули и във вътрешната част на устната кухина, като създават доста неприятни усещания.
Лечение
То се провежда у дома за 7-10 дни, като се използват само медикаменти за облекчаване на състоянието.
Ако шарката протича с нетипичен обрив – везикули, пълни с кръв или гнойни такива, то по преценка на личния лекар ще се назначи специфично лечение, а би могъл и да препоръча хоспитализация. Обикновено при децата болестта преминава много бързо и леко.
Рубеола
В България лекарите все по-рядко се сблъскват с типични прояви на това заболяване, защото ваксината срещу Рубеола е задължителна и се поставя на 13 месеца. Все пак има отделни случаи и затова е добре да знаете какво да очаквате.
Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус. Предава се по въздушно-капков път. Много по-рядко се разпространява при директен контакт със секрети, отделени от болния.
При Рубеола е налице т.нар. вертикален механизъм за предаване на болестта, т. е. от бременната болна майка към плода през съдовете на плацентата. В такива случаи се препоръчва прекъсване на бременността, особено ако е в ранен стадий, заради малформациите, които са неизбежни за бебето. Около 25% от бременните, преболедували от рубеола, раждат деца с комплекс от тежки проблеми, наречен вроден рубеолен синдром.
Как се проявява?
Инкубационният период на шарката е от 12 до 23 дни. Най-често симптомите се изявяват между 16 и 18 ден. Болните и заразените са силно заразоопасни 7 дни преди и 7 дни след появата на обрива. Характерно за болестта е силно подуване на лимфните възли, разположени зад ушите и в тилната област. Обривът е леко изразен, съставен от дребни петна и обикновено не сърби. Разпространява се от главата към краката и се задържа около 3 дни. Почти половината от случаите на рубеола протичат без обрив.
Диагнозата се поставя при преглед от педиатъра. Ако детето е имало контакт с болен, а изявата е нетипична, може да бъдат назначени серологични тестове, които доказват наличието на вируса на рубеола в кръвта, или съответно антитела към болестта. При преболедуване се получава траен имунитет.
Лечение
Назначават се медикаменти за облекчаване на оплакванията, съпровождащи болестта. Тъй като става въпрос за вирусна инфекция, антибиотици не се изписват. Прилагат се единствено, ако вследствие на заболяването възникнат бактериални инфекции. Лечението се провежда в домашни условия, като болният се поставя под 7-дневна карантина. При децата болестта преминава най-често леко и усложненията са много рядко срещани.
Морбили
Преди няколко години в България беше обявена епидемия от морбили, като болестта засягаше основно неваксинираното население. Според имунизационния календар ваксинация се прави на деца на възраст 13 месеца. Ваксината е тривалентна срещу Рубеола, Заушка (Паротит) и Морбили, но при недобре проведена ваксинация е възможно да се заразят и ваксинирани деца, като тогава болестта протича атипично.
Силно заразно и остро протичащо инфекциозно заболяване – това е определението за Морбили. Причинява се от вирус, който засяга най-често дихателната система и е потенциално сериозно заболяване, заради усложненията, които могат да възникнат. Предава се по въздушно-капков път, като заразяването става и от човек на човек, и чрез предмети, върху които са попаднали микроскопични капчици слюнка от болен.
Как се проявява?
Инкубационният период за тази инфекция е 7-14 дни, като обривът се проявява около 14-ия ден. Болният от морбили може да предава вируса от 1-2 дни преди изявата на болестта, докато обривът не изчезне напълно. След преболедуване и след правилно проведена ваксинация човек получава траен имунитет срещу болестта.
Типично морбили започва с висока температура, хрема, кашлица и зачервяване на очите (конюнктивит). От 2 до 4 дни след появата на първите симптоми, непосредствено преди появата на обрива се забелязват и специфичните за болестта петна на Коплик – жълтеникаво-бели, оградени от червен пръстен, разположени от вътрешната страна на бузите. Обривът започва зад ушите и в областта около врата и се спуска надолу по цялото тяло. Съставен е от малки, червени пъпчици с неправилна форма, които нарастват и се сливат и обикновено не сърбят.
Температурата може да достигне до 40 градуса, очите са зачервени и влажни, силно чувствителни на светлина. За 3 до 5 дни обривът намалява и започва да отшумява, заедно със съпътстващите симптоми. Температурата рязко спада и болният се чувства значително по-добре. След като обривът напълно отшуми е възможно да остане променено оцветяване по кожата.
Лечение
Отново симптоматично и препоръчително в домашни условия. Не е познат медикамент, който да пребори вируса. Бактериалните усложнения на болестта като отит и пневмония се лекуват с антибиотици. Поради честото протичане на заболяването с много висока температура е важно приемът на течности да бъде достатъчен. Нужно и внимание към раздразнената конюнктива (лигавицата на очите).
Скарлатина
Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което протича с ангина и ситен обрив (в същността си тя не е шарка). Причинява се от бета-хемолитичен стрептокок и се разпространява по въздушно-капков път.
Източник на заразата е болният човек, като най-опасен е той в първите 24 часа след клиничната изява на заболяването. През инкубационния период заразеният не разпространява болестта. Входна врата е лигавицата на гърлото, като стрептококите остават там и предизвикват гнойна ангина.
Как се проявява?
Инкубационният период е средно 2-4 дни, но може да варира от 2 до 12 дни. Започва с рязко покачване на температурата, силни болки в гърлото и повръщане. Специфично за скарлатината е "огненото гърло" - сливиците са силно зачервени, често с гнойни налепи, а понякога по небцето се забелязват по-тъмни петна.
Характерни са малиновият език – ярко червен на ситни бели точици и т. нар. триъгълник на Филатов – белезникав участък с форма на триъгълник около устата. Обривът се появява около 24 часа след началото на заболяването и е изключително ситен, като първоначално се виждат червени петна, а самият обрив само се усеща като грапавина върху тях.
Може да се появи по цялото тяло, но най-често засяга областта на слабините и по нежните места като шията и свивките на лактите и коленете. Лицето, дланите и стъпалата остават незасегнати. За сметка на това около 2-3 седмици след преминаване на заболяването кожата на дланите и стъпалата започва да се бели на големи люспи.
Лечение
Тъй като скарлатината се причинява от стрептокок, който е бактерия, то лечението е чрез антибиотици. Обикновено се използват такива от пеницилиновата група, но ако пациентът е чувствителен, се назначават подходящи за неговия случай лекарства. Рядко се налага лечение в болница, затова у дома най-важно е да се облекчи състоянието му.
Поради употребата на антибиотици се случва преболедувалият да не добие траен имунитет. При 1-4% от случаите е възможно повторно заразяване.
Розеола
Позната е като Шестата болест или Шестата шарка. На места може да я срещнете и като Петата шарка. Това се дължи на факта, че някои прибавят към списъка на шарките и Вариолата, а други не я считат за съществуваща.
Има се предвид, че това е петата/шестата болест, която причинява обриви. Другото й название е Розеола инфантум, или тридневна треска. Това е едно от най-често срещаните вирусни заболявания при деца от 1 до 3 години. Почти не са описани случаи на боледуващи възрастни. Причинител е Херпес вирус 6, който може да бъде предаден от друг болен или от здрав вирусоносител. Предава се по въздушно-капков път.
Как се проявява?
Инкубационният период е около 10-ина дни, като обикновено заболяването протича леко и не се развиват усложнения. Детето вдига висока температура (39-40 градуса), като липсват симптоми, които биха свързали това състояние с инфекция на горните дихателни пътища.
След 3 до 5 дни поддържане на температура, тя рязко спада и тогава се появява обривът. Той е ситен, розов и интензивен в областта на корема и крачетата. Отминава бързо, за около 3-4 дни и не оставя белези. Възможно е детето да изпитва дискомфорт, но обикновено обривът не сърби.
Лечение
Тъй като болестта не е опасна, лечението се провежда у дома, като отново е симптоматично. Дават се лекарства за понижаване на температурата и евентуално витамини за подсилване на имунитета.
Ако искате да научавате още полезни факти за здравето на вашите деца, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 158 | 18 |
