Разположена в подножието на Врачанския Балкан, Враца се слави с изключително красивата си природа и пейзажите, които сякаш са излезли от друго измерение. Малък град, сгушен във величествения Балкан, пълен с история, легенди, спомени, мечти, надеджи, разочарования, тежки съдби, изоставени къщи. В средновековието града е наричан Вратица и в него са запазени останки от средновековната крепост Вратица. От там идва и името на Ждрелото, което представлява пролом през високи отвесни скали, които приличат на врата.
Легенда за каменната колесница край Враца
При скалния пролом Вратица край град Враца се издигат скали, наречени Крал-баир или Колесницата. Няколко каменни фигури сякаш са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна колесница, впрегната в каменни коне, главата на едър мъж с брада, женска фигура.
Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, а според други – колесницата на цар Костадин и царица Елена – повелителите на небесния огън.
Още през 1877 година Феликс Каниц предава една легенда за тази местност, която е свързана с владетеля на Видинското царство Иван Срацимир с думите: Според преданието тук именно разгневеният християнски Бог е наказал чудно по вечно видим начин предателството на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху Крал- баир на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство.
Но не само коварният предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място.
Съществува предположение, според което етимологията на топонима крал-баир трябва да се търси във връзка със старата българска дума каралюк/каралък – вид птица от рода на соколите, която се е използвала за лов на малък дивеч.
Трета легенда свързва скалните образувания Кочиите с османските нашественици и цар Костадин. Когато османлиите с голяма войска нападнали крепостта, бранителите ѝ се сражавали храбро, но били малко на брой. Преди падането на крепостта цар Костадин я напуснал с колесницата си през Войводин дол към Патлейна.
Там срещнал жени да берат дини. Той ги благословил, като им казал: Днес да сеете, утре да берете! На другия ден минали османците и ги попитали кога е минал царят, а жените отвърнали: Когато сяхме дините. Преследвачите се отказали и се върнали, като помислили, че царят е минал преди много време.
Поклон пред историята
Ботевите дни са посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. От 2004 година се провеждат под патронажа на Президента на Република България. Дните са съпроводени с богата културна програма: конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад "Христо Ботев", както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 1 | 0 |
