Дени Лазаро е на 27, руса и живее извън България. Определя се като артистична личност, занимавала се е с музика, сега се издържа сама. Да, тя наистина съществува, но има малка тайна - Тя преди е била Той.
Как се чувстваше и кога осъзна, че не усещаш тялото си комфортно?
Това е нещо, с което или се раждаш, или просто го нямаш. Говоря за случая, в който се прибягва до смяна на пола, както в моя. Има много гей, много бисексуални, които може във времето да го осъзнаят. Докато в моя случай, на смяна на пола, психолозите и лекарите казват, че това е хормонална война, в която женските хормони побеждават.
Каква беше първата корекция, която си направи?
Започнах с обезкосмяването и шейк от хормони. Това е много важно за една такава промяна. След това постепенно започват и други леки процедури, никак не е лесно и не е безболезнено.
Колко време ти отне да постигнеш сегашния си външен вид?
Отне ми 4 години. Иска се много търпение, много постоянство, много желание и никакво разочарование, защото тогава става много бавно.
Имаше ли ясна визия как искаш да изглеждаш и ако да - постигна ли я?
Няма перфектни хора. Всички искаме да бъдем все по-добри и по-добри. Много харесвам сегашния си вид и се старая да го поддържам. Виждам, че и хората смятат така и това много ме радва.
Винаги съм правила нещата, както искам аз, не както биха искали хората – живея за себе си и семейството ми. Да живееш за хорското мнение е глупаво, винаги ще има хора, на които няма да им харесваш. Именно затова е важно да постигнеш собственото си вътрешно спокойствие – тогава ще се чувстваш добре.Подкрепи ли те семейството?
Да, разбира се, за мен беше много важно точно това – да ме разберат близките ми хора, винаги човек се стреми към това да бъде разбран от близките си хора! Аз винаги съм имала подкрепата и обичта на близките си.
Как се отнесе обществото и каква беше неговата роля в тази промяна?
Смея да твърдя, че ме приемат много по-добре сега, отколкото преди. Хората не харесват показността на гей обществото. Всеки има право да прави и да изглежда, каквото и както му харесва, има право да бъде себе си.
Хем всички говорим колко харесваме хората, които са себе си, хем обвиняват гей обществото, че демонстрира същността си. Аз никога не съм имала проблеми с околните, за което съм благодарна. Сега виждам, че 99% от хората нямат проблем с това каква съм и каква съм била.
Имаше ли приятели в този период, хора, които да бъдат до теб?
Да, аз винаги съм подбирала приятелите си с много голям респект. Много е важно приятелят ти да е Приятел, а не познат за маса.
Приятел наричам само човека, който е винаги до мен, не издава тайните ми, идва, когато имам нужда и винаги помага дори и с невъзможното. Обича те като своя кръв. Това е приятел, всички други са просто познати – хора, които минават в живота ти и си заминават, толкова бързо, колкото изпиваш една текила.
Имаш ли човек до себе си в момента?
Не, много съм станала предпазлива, плаша се. Много съм била наранявана в живота си и съм се научила да имам едно на ум за всеки, всички и всичко. Знам, че някой ден ще намеря истинския човек. Старата поговорка "За всеки влак си има пътници." е много вярна. Имам много ухажори, много обожатели; хора, които ме засипват с комплименти и подаръци, но все нещо не им достига да бъдат истински с мен и да ме обикнат.
Подаръците си ги купувам и сама. Харесва ми да получавам, разбира се, но не смятам, че не е най-важното в началото на една връзка!
Сега не живееш в родината си. България ли те прогони или Гърция те привлече?
Гърция ме е привличала винаги с кухнята си, сезоните и невероятния климат, невероятните хора, невероятните мъже. Като българските няма, разбира се! Всичко тук ми харесва, дори често се шегувам, че в предишния си живот съм била гръцка богиня. Затова обичам Гърция точно толкова, колкото и родната ми България.
В България ме отблъсна само шоу бизнеса, с който се занимавах, умори ме докрай. Писна ми от лицемерие, лъжи, използвачи и т.н. На дъното нямаш никого, на върха всеки се лепи за теб – нещо подобно видях в България. Бях певица, имах много приятели, познати. След това изпаднах в една голяма дупка, в която падах сама. Всички "приятели" бяха пуснали ръката ми и падах сама. Единствено един човек беше до мен.
Това донякъде беше причината, по която напуснах България и не съжалявам дори и за секунда. Признавам си – България ми липсва всеки ден. Там остана единстеният и най-близък приятел – майка ми. Много от приятелите и познатите, с които сме излизали и сме си изкарвали добре по заведения, ми гостуват в Атина. Вратите на дома ми са винаги отворени за моите близки и хора, които уважавам и ценя.
Прибираш ли се с желание в България и срещаш ли се със стари приятели?
Да, идвам си, но рядко - имам много ангажименти. Имам бутик за обувки, снимам се постоянно в реклами, отскоро започна и радиопредаването ми "Lаmsi” ("Блясък"). Имам страшно много работа, постоянно тичам, но гледам да се прибирам два пъти годишно и винаги си изкарвам невероятно.
Щастлива ли си?
Щастлива съм, че съм успяла, но съм самотна. Всичко постигнах сама и най-вече станах жена - нещо, което исках години наред. Щастлива съм, защото лека-полека постигам повечето си мечти, но съм самотна – сама се радвам на тези постижения, за жалост, е така.
Винаги ще се гордея с това, което съм постигнала и извоювала. Победих много вътрешни страхове, преборих се с много трудности и минах много пъти през малък Ад. Не съжалявам за нищо от това, което съм направила, макар и грешно. Не осъждам решенията си – това е съдба и никога не знаем какво ни чака, както и как ще постъпим, за да я променим.
Винаги трябва да гоним целите си със зъби и нокти, да слушаме само вътрешния си глас и сърцето си, защото за решенията свързани с живота и бъдещето ни, отговаряме само и единствено ние, дори и семействата ни. Всеки се ражда със своя път. Раждаме се сами, сами и си отиваме. Нека поне щом е така, да бъдем щастливи.
Животът е кратък, живейте го както искате, защото когато се обърнете един ден, той ще е изтекъл между пръстите ви и ще започнете да съжаляваме за изгубените години. РЕШЕНИЕ – нещо, което води живота или към по-добро, или лошо. Винаги взимайте решението, за което ви подсказва сърцето, без да мислите за последствията. Последствия винаги има, затова просто слушайте сърцето си. Така направих аз.
Бъдете здрави, щастливи и обичайте без значение какво, кого и как. Просто бъдете обичливи, бъдете по-добри, приемайте различните хора, защото всеки човек има право да бъде, каквото иска – аз и вие самите.
Оставете хората да си живеят живота, както смятат за добре. Те не ви пречат , не се бъркат във вашите решения и не влияят на вашия живот. Обичайте характера, а не сексуалната ориентация – човек бива ценен по качествата, а не по сексуалните предпочитания. Целувам ви и ви желая хубаво и весело лято!
За да четете още интересни интервюта присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
559 | 28 |