Водени от страстта си към непознатото, често търсим именно него. Нещо различно, мистериозно, в повечето случай някой потаен и сладко влудяващ мъж. Защото, когато попаднем на него, изпитваме взаимнодопълващи се чувства на удоволствие и ярост... че той се държи така непредсказуемо, или е прекалено различен от онези, които сме срещали. Но мили дами, каквото търсим, това намираме.
Всъщност сами се втурваме в търсене не на Prince charming, а на Prince Mysterious. Той е онзи, за който мислим в късните часове на нощта, единственото време да останем насаме с мислите си. Той винаги казва неща, които не знаем как да разтълкуваме. Думите му са на чужд език, а речникът с превод не се продава никъде. Действията му са необясними, поне за нас. Понякога дори не знаем как да се чувстваме сред поредната среща с него. Объркани от своето собствено неразбиране на този "странен" индивид, около който се върти животът сега.
И от кога се превърнахме в пристрастени към мистериозното и мистериозния, че позволихме тази зависимост да ни контролира толкова много. Предлагам ви нещо, подобно на рекламно послание или слоган на сбирка за анонимни -холици: "Нека се откажем от зависимостта".
Нека, наистина. Все пак да бъдеш потаен не е много трудно. Фалшифицираш личността си, криеш характера, говориш с недомлъвки и се стараеш да останеш неразбран. Не прави ли и той точно това? Това ли е формулата на мистериозния, звучи ми логично, след като се опитвам да се отърся от него и влагам доза свеж разум в мислите си.
Този непознат мъж, защото той е точно такъв, един ден губи магнетичния си чар. Мистерията престава да бъде интригуваща и се превръща в досадна, в изморителна. А тогава играта не е толкова забавна.
| 30 | 1 |
