Вече минаха два месеца, откакто въведоха забраната за тютюнопушене на обществени места. Не пушим по заведенията и излизаме като "наказани” навън. Все още не се усеща масовото недоволство на пушачите, защото е топло. Но какво ще правим зимата?
Най-вероятно ще пушим по-малко. Преди всяка цигара ще премисляме дали наистина ни се пуши. И няма просто да издърпаме от кутията поредната такава по навик.
Но нека се замислим за децата. Липсата на тютюнев дим по кафенетата ще намали риска учениците да започнат да пушат в тийнейджърска възраст. Или поне ще ограничи консумацията им на цигари. Няма нищо по-неприятно за един родител от това да види детето си да се отдава на излишни пороци. Дори и самият той да е пушач.
Да си припомним. Повечето настоящи пушачи сме започнали в гимназията. Защото излизането в междучасието на групички и пушенето зад училище е социално занимание. И колкото и смешно да звучи, е начин за комуникация и обособяване на приятелски компании. Да не забравяме и "бягането" от учебни часове в името на астрономическите такива, прекарани по заведенията. А в общия смисъл кафенетата около училищата представляват тесни, мизерни пространства с непрогледна мъгла от цигарен дим.
Ето точно това вече няма да се случва! Кафетата ще се поопразнят, защото няма да са толкова примамливи за непослушните ученици. Обичайното им скривалище от родителите вече няма да ги приютява и да провокира желанието им за пушене.
Твърде оптимистично е да вярваме, че децата съвсем ще спрат вредните цигари. Все пак е трудно да се контролират гореспоменатите излизания в междучасията. Но поне зимният студ ще ги ограничава. Ще пушат по-малко, вместо три цигари - само една. А някои, може и въобще да не започнат.
Преди да недоволстваме защо сме "изгонени” и "наказани”, може би трябва да се замислим дали това няма да е добре за децата. И дали създалото се неудобство на пушачите, няма да се окаже ограничителна мярка за тийнейджърите.
| 25 | 10 |
