Здравейте, Галeна! Поздравления за наградата от националния литературен конкурс през декември!
Вашата детска книжка "Баба Мравка и лечебните билки" получи положителни отзиви. Какво Ви вдъхнови да напишете тази история и какво послание искахте да предадете на децата?
Първо, да благодаря за поканата да Ви гостувам. Харесвам Вашата медия и често като читател следя нейните рубрики и публикации в социалните мрежи. Що се отнася до "Баба Мравка и лечебните билки”, тя е детска приказка в рими с приказен сюжет. Покрай работата си с деца, прописах и детски приказки в разказвателна и стихотворна форма, макар че винаги съм обичала да пиша романи, разкази и стихове за възрастни.
Повод за написването ѝ бе предизвикателството на г-н Цветомир Цонев от "Магията на българската роза ООД". Той се свърза с мен по телефона и ми спомена че е чувал за мен; знае че се занимавам с писане и преподаване и ми предложи да напиша една стойностна приказка в рими, посветена на билките. Разбира се, аз прегърнах идеята и започнах да разсъждавам върху възможните варианти.
За главен герой на книжката предвидливо избрах баба Мравка – от нашия традиционен фолклор знаем, тя е най- трудолюбивата и неуморна в гората. Затова нейна "задача" бе да сплоти и сдобри всички герои! Както знаем билките по нашите земи имат лечебни свойства и влияят благотворно върху човешкия организъм, а онези, за които трябваше да пиша бяха общо шест – лайка, мента, мащерка, бял равнец, невен и шипка. Най- хубавото беше, че от комбинацията на тези шест лечебни растения можеше да се направи билков чай. Използвах това като подходящ елемент в приказката.
Одухотворих героите, придавайки им характерни за народните приказки черти: речево-комуникативни умения, взаимоотношения, чувства, емоционалност, емпатия. И мисля, че… се получи!
Как реагираха децата на Вашата книжка? Получихте ли обратна връзка от родители и учители?
Като цяло, смятам че приказката се прие добре от страна на децата. На срещите ми с тях в детски градини, училища, читалища или клубове на книгата където ме канят, виждам че те се вълнуват от историята и я слушат с интерес. Когато я чета и акцентирам върху по- емоционалните моменти, те реагират в духа на разговора; а после отговарят на въпросите ми с точни и остроумни отговори.
Тази седмица ми предстои ново участие в IV гр. на детска градина "Пчелица" (гр. Шумен) и се надявам, че ще направим едно силно емоционално представяне с много ползотворни моменти и разбира се под звуците на музикален съпровод.
Книгата е детска, но все пак, какво можем да научим от нея ние възрастните?
Историята на приказката се "вглежда" преди всичко в децата, в работния колектив и техните взаимоотношения. И те трябва да разберат, че с доброта и търпение ставаме истински верни приятели и че всеки е необходим за ползите на "цялото". Че всеки има съответния принос за общото добруване. И никой не е по- важен или по маловажен от другия.
Вярвам, че тази приятна, римувана приказка не само ще научи децата на емпатия и ще развие емоционалната им интелигентност, но ще ги научи и на по-голямо разбиране към останалите. И най-вече на по-голяма подкрепа към различните деца в един колектив. И ако се замислим, това универсално послание в голяма степен се отнася и за нас, възрастните.
От какво се вълнуват децата в днешно време, според Вашите наблюдения? Какво е мястото на книгите във всекидневието на децата, което е превзето от новите технологии?
Днешните деца се вълнуват и впечатляват от средствата на дигиталната среда. Тяхното разбиране е повлияно от това на техните съученици, приятели, родители, учители, поп икони, масмедии и др. Но като преподавател и автор, аз лично препоръчвам да четем на децата от най-ранна възраст – вълшебни приказки, фантастични истории, интересни легенди, народни приказки. Колкото повече родителят съумее да покаже на детето, че книгата носи емоционална наслада и приятни преживявания, толкова по-голяма е вероятността то само да прояви интерес към книгата за в бъдеще. В последствие детето ще я открие за себе си като източник на приятни моменти и смислено прекарано време.
На по-следващ етап, бих казала, че е важно да четем на детето с артистичен и изразителен глас – особено когато то започне да разбира повече сюжета на историята. Мисля, че това е следващото стъпало към провокиране на интереса към детските книжки и четенето като цяло. И не на последно място, важен е и личният пример: когато децата виждат, че родителите също четат ( не по задължение, а защото им е приятно!); че четенето им носи положителна познавателна емоция и удоволствие от хубавата книга, има още по- голяма вероятност да проявят силен интерес към четенето. Все пак децата са най- добрите имитатори!
Можете ли да ни разкажете малко повече за новата си книга, която ще бъде публикувана тази година? Какъв е сюжетът и какви теми разглежда тя?
Благодаря Ви за този въпрос. Все още е рано да говоря за новата си книга, тъй като все още се редактира, преправя и доработва. Засега получих разнородни мнения за нея, но бих искала да я направя в най- добрия й възможен вариант, в духа на историко- художествените текстове.
Вложих много труд, време и отдаденост ( в това число и преки срещи " на терен", както се казва, в селото, в което са се случили реалните събития от историята ). Искрено вярвам, че някой ден, ако тя се редактира, наистина може да види бял свят, за радост на българската публика, а и на академичната общност, която ме подкрепя.
Какви предизвикателства срещнахте при създаването на тази книга?
Надявам се разбрахте, че историята на творбата е историческа и именно изобразяването на епохата, в съответствие с нейните изисквания за автентичност, достоверност и езикова архаика, представляваше за мен най- голямо предизвикателство.
И все пак, нека не забравяме че редом с историческите и документални начала, новата ми история си е предимно художествена. Тя само стъпва върху този исторически отрязък. Разбира се че ще има и други художествени образи и сюжетни обрати. Но все пак... българските читатели заслужават да получат една хубава и добре написана повест, в духа на българската национална традиция.
Имате ли любими автори или книги, които Ви вдъхновяват в писателската ви работа? Какво научихте от тях?
Лично аз избирам разнообразна литература от различни жанрове, не само защото според мен е полезно за всеки, който има интереси в областта на писането, а и защото обичам да чета. Чета с удоволствие когато книгата е интересна. Това съм казвала винаги и на своите сестри когато бяха малки, а и днес на своите деца и ученици: да четем с удоволствие! Да четем с удоволствие когато книгата е интересна!
Остави как дадена творба обогатявала мозъка, как развивала познавателната активност; няма ли я тръпката да разгръщаш живо страница след страница, няма значение какво друго книгата притежава…
В момента чета романа " Нощен влак за Лисабон" от Паскал Мерсие, откъдето всъщност е и популярната фраза: " Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази".
Мисля, че най- голямо впечатление като писател са ми направили автори като Хенинг Манкел, Астрид Линдгрен, Джоан Роулинг, Стивън Кинг, Никълъс Спаркс, Елиф Шафак, Мамен Санчес, а от българските автори: Йовков, Елин Пелин, Блага Димитрова, Петя Дубарова и др.
Какви са Вашите любими жанрове за четене и писане и защо?
Обичам да чета (и респ. да пиша) историческа, криминална, любовна белетристика. А защо не и всичко в едно!
За мен няма значение каква ще бъде историята: дали ще е любовна, криминална, историческа, социална или смес от всичко това… нямам и нещо конкретно, което да избягвам в писането. Важното е да ме грабне от първия дъх! Важното е да не мога да спра да мисля за нея, за да предам тази емоция и на читателите.
Когато стане трудно, винаги се питаш дали да продължиш напред или да промениш посоката? Но може би именно в такива моменти човек си дава сметка колко силно държи на това, което прави. Аз вярвам в моите истории и много често се уча от тях!
Какви съвети бихте дали на млади писатели, които тепърва започват своя творчески път?
Според мен, писателят се ражда писател. Той не става такъв с времето или посредством външни обстоятелства и други фактори.
Любовта и интереса към писането винаги са били заложени в него, дори в ранна възраст да не е изразявал мисли, чувства и настроения чрез словото. Същото се отнася и за другите направления в изкуството: музиката, певческите заложби, изобразителното или театрално майсторство. Или го носиш в себе си… или не. Няма как на 20 години да ти хрумне, че тепърва си решил да ставаш писател и да пишеш книга.
Друг е въпросът дали и до колко човек ще развие и надгради таланта си чрез средствата на литературното творчество. И както съм казвала и преди: "Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители."
Чарлз Елиът
Каква роля играе литературата в живота Ви и как тя влияе на Вашия подход към преподаването?
Литературата винаги е била част от моя живот, още от най- ранните ми години. Тогава когато все още не можех да съчинявам добре, но все пак обичах да изразявам емоции, чувства и настроения чрез писането.
През ученическите си години продължих да пиша, подкрепяна от своите родители. Имах късмета да попадна и на добра учителка по литература, на която често носех свои текстове. Въпреки тяхната незрялост, тя не се отказа да ги чете; повярва в мен и ми даде много добра езикова основа.
Що се отнася до литературните ми постижения, отличия и награди – мисля, че не е нужно да ги споменавам; те са непосредствена оценка на труда, старанието и прогреса на даден автор и следват творческия му път. За мен лично няма по- голяма оценка от това читателите да нямат търпение да си вземат следващата ми книга, а публиката да изчита на един дъх това, което пиша.
Надявам се и новата историята, която подготвям да намери своята аудитория; да усмихне, да разплаче, да развълнува, да замисли – това според мен е ролята на хубавата, истинска литература! И не на последно място, удоволствието от четенето – този спонтанен и трогателен акт на емоция! Преподаването също е свързано с удовлетворението (удовлетворение от добре свършената работа!). И разбира се, с любовта и отдадеността към децата!
Какви са Вашите наблюдения за литературната сцена в България? Виждате ли тенденции или промени, които ви вдъхновяват?
Като цяло, моите впечатления са разнородни. Има и добри тенденции и промени и разбира се, не дотам добри. Като цяло, човек трябва да има критичен вкус по отношение на литературата и не трябва да се изказва неподготвен. В този смисъл, не винаги високият "рейтинг" и многото хвалебствия са гаранция, че книгата наистина ще си струва. Особено в днешно време, когато редица автори " са си повярвали", че могат да пишат.
Посредством социалните мрежи ( в които съм доста активна) аз лично следя редица български автори, новите им книги, интервюта в пресата, отличията им от различни литературни конкурси и фестивали, изминали и предстоящи техни участия и разбира се читателските мнения и впечатления. И винаги съм в търсене на едно нещо – следващата хубава книга, която да избера да си взема :)
Ще си позволя да посоча книгите на Г. Бърдаров, като един от добрите примери на съвременната литературна сцена. Изчела съм всичките му книги. Той също е преподавател (доц. доктор по география и зам. декан на Софийския университет) и писател, но не само умее да пише добре, а и да говори издържано пред камера – със съответната премереност на езика и задълбоченост на изложението.
Какви са Вашите планове за бъдещето? Работите ли върху нови проекти и какво можем да очакваме от Вас в следващите години?
Както казах, за сега работя върху новата си историческа повест. Но имам идея и за друга художествена история, която заключава в себе си и реални събития, и авторово въображение. Тя все още не е започната, но основната ѝ сюжетна линия е обмислена и разработена.
А иначе, редом с работата си, продължавам с представянето на детската книжка " Баба Мравка и лечебните билки" – на различни празници, посветени на детската книга или на бележити дати на автори и/ или други празници. Или когато се организираме сами, посредством ръководството на учебната институция.
Разбира се, вашите читатели могат да следят и моя официален сайт, където често публикувам свои творби (стихове, откъси от разкази, романи, приказки и други кратки текстове). Там има и повече инфо за изминалите и предстоящите ми участия, както и друго персонализирано фото и видео съдържание. Сайтът разполага и с онлайн магазин, от който биха могли да научат повече за моите книги и възможност да се сдобият с някоя от тях, ако им е интересно.
И като за финал?
И като за финал, бих искала да Ви пожелая да бъдете живи, здрави и удовлетворени през настоящата 2025 г. Да не спирате да мечтаете, да се развивате и надграждате в професионалната си посока. Да радвате и провокирате читателите си.
И да знаете, че "въображението е по-могъщо от знанието и (понякога!) мечтите са по-силни от фактите!"
До нови срещи!!!
| 0 | 0 |
