Във филмите обикновено стигаме до момента на сватбата или появата на дете и следва "и заживели щастливо до края на дните си”. Но никой не ни подготвя за след това и всички перипетии, през които трябва да преминем. Какъв е твоят опит?
Да, в представите си обикновено си изграждаме идеални картини, но реалността ни поднася различни от представите ни неща. Аз съм майка на три деца, винаги съм била активна, социална, комуникативна. Появата и на трите ми деца понякога предизвикваше паника в мен, дали ще се справя, колко добре се справям, давам ли онова, което е нужно и в същото време се ядосвах, че не правя онова, което обичам, не вършех друго, освен да бъда домакиня и майка, но това е период. Важно е да не се изолираме, а да общуваме с хора с нашите интереси. Моят апел е да не влизаме в крайности и да имаме разбирането, че това е период, "и това ще мине". Не казвам, че е лесно, ние със съпругът ми сме отгледала децата си без детегледачки и двата сме били винаги много активни, помагали са ни родителите ни, когато са били свободни, но и те са били млади и работещи хора. Така, че има застои, има голяма промяна, има големи трусове, но ако сме с яснотата за всичко това и се фокусираме не върху трудностите, а върху благодарността на всичко, което имаме в живота всичко ще е наред. Всичко ще премине, вярвай в това.
Как се промениха взаимоотношенията ви след раждането на първото дете? А на следващите две?
От активна жена, в един момент се почувствах като във вакуум. Единствените ми задължения бяха да храня, пера и приспивам, родих с цезарово сечение и си спомням през каква болка и възстановяване преминах. Естествено първото дете е най-чакано и за първи път изпитваш тези емоции и чувства. Не знаеш какво е да си майка, всеки ти дава акъл, а ти защото си от новото поколение искаш да знаеш всичко - четеш книги, слушаш и гледаш видеа. И в един момент се "бъгваш". Животът ти тотално се е променил, ти си щастлива само, че нещо не е наред с теб, нямаш нормален сън, нищо друго не те интересува освен спа ли, ядели, и т.н. Започнах да недоволствам, да изисквам, да ставам нервна, защото животът ми се е променил из основи. Това беше прекрасно, но идва момент, в който взема да ти омръзва. След това второто ни дете, той се роди с сериозни здравословни проблеми, които тотално обърнаха живота ни с главата надолу. Толкова много страдахме по-пътя и за едното и за другото си дете, защото дълъг период от време трябваше да живеем по болници.
И тъкмо всичко се подреди, дойде и изненадата, че съм бременна за трето дете. Страхът да не минем отново по този път беше много голям. Но взехме решение, че всичко идва в живота ни не случайно и благословено и на 29 години вече имах 3 деца. Като през това време съм спирала да работя само за година след раждането, след това се връщах на работа. За мен ако трябва да ме затворят да гледам само деца, да готвя и чистя е равносилно на бавна и мъчителна смърт.
До един момент, в който си дадох сметка, че ако това продължи, не само, че аз нямаше да се чувствам добре, но е и твърде вероятно да проваля отношенията си. Попитах се какво обичам да правя? – Да общувам с приятелки.
И започнахме да се събираме вкъщи на чай и кафе, от една страна, за да сме заедно, но от друга и за да развивам бизнеса. Тогава беше като на шега, но не след дълго това промени животът ми. За това пак идваме до момента на ИЗБОРА. Какво избирам да правя?
Започна ли мъжа ти да те възприема различно? Ти как се справи с емоциите, които предизвика у теб промяната?
Мъжът ми винаги е бил прекрасен човек, но в един момент и на него му писваше от мен. Когато аз бях като негова майка, той беше като бунтар и винаги имахме проблеми. Когато аз се научих да бъда негова жена, той започна да ме обожава и винаги е бил голяма подкрепа за мен. Той започна да ме обожава още повече, когато се чувства обожаван от мен. Този период по-скоро беше изпитание за мен. Как се справих? Като започнах да споделям това, което чувствам без да обвинявам, като не се вглъбявам в малките неща, делегирам права, за да се чувствам Жена.
Какво трябва да направим, за да не приключат отношенията ни?
Да комуникираме, да положим усилия, без усилия не става! Да споделяме време заедно и да се обичаме.
Трябва ли да говорим за това?
Задължително е! Спрем ли да говорим, спира и връзката.
Мъжът става на второ място - да или не?
Второ място в сравнение с какво?
Препоръчваш ли време само за двойката, още когато децата са много малки?
Не само, когато са малки децата. Да имаш време САМО да си с партньора е важно за развитието на връзката. С моят съпруг ВСЕКИ ден си отделяме време само за нас! Децата са стимул, а не пречка когато те ти станат пречка, нишката се къса за целият ни живот, а не само за връзката ни. Виждам колко много жени казват, "сега не мога, защото имам деца, заради децата не мога". Когато чуя това ми става много тежко.
Тактики за запазване на искрата въпреки децата?
Изненади, Срещи.. Периодично пиша бележки с послания и ги слагам на места, където зная, че съпругът ми ще ги види и прочете, съобщения….
Отношенията ши се променят - как да реагирате спокойно на промяната?
Да приемаме, че отношенията не се променят е илюзорно. Животът е динамичен, всичко се променя.. ние се променяме. Това не е повод да не сме спокойни! Въпросът е да сме наясно със себе си и да сме вътрешно уверени. Да си зададем въпроса, защо? И да си отговорим реално, не просто повърхностно.
Винаги ли жената е тази, която трябва да сплотява семейството?
Мисля, че ДА! Жената е пазителка на дома и семейния уют. Тя внася топлина, нежност, спокойствие, мъжът от друга страна се грижи за нея и домът им. За това мисля, че няма "трябва". В личните отношения, както и всички други е нужно взаимност. Пътят на връзката е един, но ако аз извървя целият път сама, каква е ролята на моят партньор и обратно. Важно е да има баланс, за да е налице хармония. Понякога е нужно жената да направи крачка, за да сплоти, друг път – мъжът. Но нали знаете мъжът е главата, а жената шията.
Отстрани появата на дете изглежда като най-щастливият и безоблачен момент в отношенията между мъж и жена, но всъщност много двойки се разпадат точно тогава. Защо?
Защото идеализират общата картина. Защото много млади хора не познават себе си, не полагат и усилия да опознаят другия. Защото много по-често използват думата "искам", вместо "давам". Нещата не се изговарят между хората. Все още срещам двойки, които очакват, че тя или той, трябва да се сетят. А всъщност, никой не е длъжен да се сеща. И когато към това се прибави и появата на дете, настъпва хаос. А хора, които нямат стабилна основа са склонни да се откажат при най-малкото разклащане.
За да запазим любовта си, трябва да…
Просто да обичаме, да комуникираме, да полагаме усилия, да се развиваме и да чувстваме, че този Човек е нашият Човек.
Кога трябва да прибегнем до семейна терапия?
Всеки път, когато има криза в отношенията или събитие, което внася крайни емоции. Семейната терапия не значи, че нещата вече не се получават, а че се намираме в период , в който имаме затруднения и имаме нужда от професионална гледна точка. НО Е НАЛИЦЕ ОТНОШЕНИЕ И ЛЮБОВ!
| 0 | 0 |
