"-Хей
-Ти си "хей"
-Хей
-Какво?
-Искам да напишеш книга за мен
-Ще напиша
-Обещаваш ли?
-Наведи се малко към мен, такааа, гледай в обектива
-Обещаваш ли да напишеш книга за мен?"
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург, който от дълги години живее в Щатите. В сърцето си обаче все още е момчето от столицата. Морската столица Варна.
Дебютира на литературната сцена с романа "18% сиво", който му носи наградата "Цветето на Хеликон" за най-продаван роман през 2008 година, наградата на Фондация ВИК за роман на годината, както и място сред 100-те любими книги на българите в кампанията "Голямото четене" на BBC.
Малко хора знаят, че едва 3% от литературата в САЩ е чуждестранна. Издателство Open Letter избира 10 книги годишно, сред които попада и "18% сиво", заради "достъпността и жизнеността на изказа".
И да, със сигурност можем да твърдим, че неговото "сиво" заслужава повече внимание от другото "сиво" произведение, по което пощуря цял свят. Нищо, че то носи цели 50 нюанса.
Втората му книга е сборникът с разкази "Кратка история на самолета", която печели наградата на "Хеликон" за 2009 година. Последната творба на Захари носи името "Симетрия" и представлява прецизна колекция от 13 истории.
Театралната сцена също не му е чужда. "Неделя вечер" завоюва награда "Аскеер" за драматургия през 2009 година, "Аутопсия" и "Откат" също са поставяни и отличавани както в България, така и в чужбина. Скоро пък се очаква "Лисабон" да направи премиерата си в Ню Йорк.
В момента Захари Карабашлиев работи по сценария на романа "18% сиво", който предстои да бъде филмиран през 2014 година. За нас беше истинска чест, че успяхме да се вместим в натоварения му график и да му зададем няколко въпроса.
Представяме ви писателя, който се превърна в истинско вдъхновение за нашия екип.
Първият Ви роман "18% сиво" пожъна огромен успех в България, а вече се продава и във Франция, и в Щатите. Как го приема родната публика и как - чуждата?
До момента е преиздаван 10 пъти в България, така че явно публиката го приема отлично. В Щатите излезе преди няколко седмици и върви много добре, а има и много позитивни отзиви в централния печат - оптимистичен съм.
Предстои създаването на филм по романа, вече сте написали сценария. Провеждат ли се кастинги, кога и къде се очаква да започнат снимките?
Кастинги още не са провеждани - аз също нямам търпение да започнат. Ще се снима в Щатите и в България.
Истина и измислица се преплитат във Вашите произведения. Защо давате толкова много от личния си живот на творбите? Всъщност кое преобладава: реалността или фикцията?
За доброто и увлекателно разказване няма значение кое е истина и кое - измислица. Мисля, че в една докосваща история имаме нужда и от двете. А колкото по-добре е написана, толкова по-истинска изглежда, независимо колко процента фикция има в нея.
От 1997 година живеете в Щатите. Според Вашите наблюдения, кои четат повече: американците или българите? Какво четат и едните, и другите?
Не обичам да говоря на едро, а и това е въпрос на статистиката, не на литературата. И българи, и американци четат толкова, колкото имат съзнателна нужда да го правят. Но като цяло ми прави впечатление, че американските мъже четат много нехудожествена литература - биографии, мемоари, историческа литература, докато жените доминират като читатели на романи.
"Хората четат книги по различни причини - едни от мъка, други от безделие, а трети, като мен - от сутринта", заявихте преди време в онлайн пространството. Избройте поне 3 книги, които са повлияли по някакъв начин на личността ви.
"Балада за Георг Хених", Библията, "Тъй рече Заратустра".
Кога, според Вас, ще отместим поглед от миналото и ще отдадем достойно внимание и на съвременните автори?
Когато трябва.
По последни данни, България е първа по неграмотност в Европейския съюз, според проучване на Евростат. Кого трябва да обвиняваме: политиката на прехода; родителите, оставили децата си на самоотглеждане; учителите; "вредното" влияние на компютрите, собствените си незаинтересованост и мързел или нещо друго?
Никого не трябва да обвиняваме. Обиненията водят към други обвинения, а те към трети - получава се омагьосан кръг. Нужни са действия - всеки да си върши работата.
Най-голямата отговорност обаче лежи в ръцете на родителите и най-вече - мъжете. Няма по-важна задача за всеки мъж от тази да е добър и силен баща, модел на поведение, пример.
Положителното, което виждате в българските читатели, е?
Отвореност, любопитство към новото.
Върху какво работите в момента?
Роман и сценарий. Стискайте палци.
Ако искате да продължаваме да ви срещаме с талантливи и вдъхновяващи личности, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 21 | 3 |
