Ние, от Jenite.bg, много обичаме да четем, много обичаме България и се прекланяме пред талантливите автори. Затова днес ви срещаме с Йорданка Маринова. Тя не живее отдавна в България, но е оставила тук душата и сърцето си. Наскоро излезе дебютния й роман - "Кралицата на краставиците" , посветен на жените на България. Приходите от продажбите на книгата ще отидат за изографисване на изгорелите икони в мелнишкия храм "Свети Никола". Храмът горя в началото на юли 2014-та година, като причина беше късо съединение в електрическата инсталация. Църквата вече е възстановена.
Корицата и колажите са на арх. Белин Моллов, направени напълно безвъзмездно за книгата. Издателството е ИвиПет. Книгата може да се купи само онлайн от тази книжарница.
Този разговор ни изпълни с национално самочувствие, гордост и вяра, че не всичко е изгубено! Сигурни сме, че така ще подейства и на вас!
Разкажи ни малко повече за сюжета на книгата?
"Кралицата на краставиците" е роман, в който главните действащи лица са жените от едно българско семейство, техните любови, борби, разочарования, победи и начина, по който всяка се справя с предизвикателствата на времето си в последните над век и половина.
Как ти дойде идеята?
Обичам българската литература, но ми липсваше книгата, в която основната движеща сила да е селянката, а не въстаника; снахата, а не чорбаджията; домакинята, а не мутрата. И последвах един велик съвет на Нобеловата лауреатка Тони Морисън: "Ако ти се чете книга, която не е написана – напиши я ти!"
Кое е основното нещо, което искаш да кажеш на читателите с нея?
Исках да дам живот на неръждаемото, вярно и безсмъртно клише - Любовта е движещата сила в света. Любовта с главна буква - към Живота, семейството, децата, човека до теб, правдата, Родината и всичко, което ви се струва достойно за нея. Тя Е.
Това е дебютният ти роман. Кога започна да пишеш художествена литература?
На 15г. възраст. Направих почивка от около 35 години и се върнах, за да продължа.
Предполагам, че много обичаш България, щом в книгата ти се разказва за 5 поколения българки. Защо обаче живееш извън страната?
Къде си телом и къде си духом са различни неща. Физическото присъствие на едно място или в една епоха не е задължително условие, за да си свидетел на събитията така, че да ги отразиш достоверно, правдиво и интересно. Разбирам обаче въпроса ви и ще ви отговоря със стих от Матзу Башо (най-известният поет от епохата Едо): "Дори когато съм в Киото ми липсва Киото."
Кое те вдъхновява най-много?
Тишината и природата – тогава книгата, която искам да напиша, се материализира в съзнанието ми и докато стигна до листа едва успявам да хвана есенцията ѝ.
Как можеш да определиш писането? Какво е то за теб?
Изповед. Вик. Любов. Свобода.
С какво друго се занимаваш, освен с писане?
В обществен план: участвам в група към жилищната ми асоциацията, където се опитваме да повлияем и подобрим предлаганите от наемодателите услуги; в интернет - администрирам единствената специализирана група и страница за жени в менопауза във Фейсбук на български език, поддържам блог за пътеписи, който захранвам с разкази от пътуванията предимно с автомобил из Европа на семейството ми (хоби, което практикуваме с удоволствие във всеки възможен момент), както и работя по два други блога с по-общ характер. В по-личен план – помагам с удоволствие активно в работата и дейността на порасналите ми деца. Повечето пъти – за тяхна радост.
С какво жените в страната ни трябва да се гордеят, че са българки според теб?
Посветила съм книгата си на жените на България, независимо от етноса им. Надявам се те да се гордеят със себеотдайността си, постоянството и човешката си издържливост да понесат съдбата такава, каквато живота им я налага. Това са качествата на жените ни, които са направили възможно родината ни да устои на проверката на времето през столетията.
Кажи ми една българска черта, която те изпълва с гордост и една която не ти харесва особено. Самокритичността на българина ме радва – това е висшата форма на обективизъм, която само много силен, закален характер може да практикува здравословно и наличието на която държи индивида здраво стъпил на земята. Нихилизмът на българина ме натъжава, защото той е крайната, обострена, нездрава форма на самокритичността. Нихилизмът е неоснователен – колкото повече нации опознава един българин, толкова по-ясно става, че той с нищо не е по-добър или по-недобър от тях. Нихилизмът е деструктивен – той се използва, за да оправдае и удобно да покрие всеки мързел, страхливост и малодушие в ежедневието.
Отправи своето послание към нашите читателки.
Скъпи дами, независимо от етноса си – щом успявате да прочетете и разберете този текст, то вие сте жена на България. За вас написах и на вас посветих романа си "Кралицата на краставиците", на вашите баби, майки, дъщери и внучки. На вашите слабости и на вашата сила. На вашите сълзи и на вашата безгранична любов, която е раждала, хранила и отглеждала хората на това специално парче земя, което носи името България. Пазете го в сърцата си, дори да не посягате към него всеки ден и го предайте на следващите, където и да се намират телата ви по света в това ново преселение на народите. Защото отново, за кой ли път във вековната ни история, само и единствено любовта на женските ви сърца ще запази и съхрани онова, което се нарича България.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 22 | 1 |
