Тя се казва Данка Тодорова, но приятелите ѝ я наричат просто Дани. Лъчезарна, усмихната и винаги позитивна - човек, посветен на изкуството.
Дани е детска писателка. Родена е в България, но от дълги години живее и твори в Германия. Стреми се да бъде автор с богат и специфичен почерк, почерпил и усвоил най-доброто от двете страни. Определя се като емоционална по славянски, но въздържана по немски. Твърдо убедена е, че няма невъзможни мечти и цели, а само препятствия, които са вътре в нас.
Как реши да пишеш за деца? По-голямо предизвикателство ли е?
Обичам да разказвам истории. Когато синът ми беше малък, му измислях приказки, които той слушаше в захлас. Миналата година реших вече да записвам историите и се появиха приказките за малкия Дино Дони и неговите приятели. За мен са много ценни срещите с деца, техните интерес, въпроси и идеи за нови приключения с героите от книжката.
Избрала си да превърнеш хобито си в професия?
Когато човек е на правилния път, нещата се случват леко и приятно. По това се познава дали си в реката на живота.
Трудно ли е да бъдеш автор извън границите на родината?
Разбира се, нищо не идва даром, тук си никой и трябва да се погрижиш за много неща, за да се осъществят мечтите ти. Ще ви издам едно от любимите си изречения, което принадлежи на първия варненски учител Константин Арабаджиев: "Постоянство, труд и ред да ви водят все напред".
Липсва ли ти България?
Липсата на нещо е наличие на друго нещо. Понякога, когато ми стане мъчно, слушам българска народна музика, обаждам се на семейството си или просто пиша.
С какво се различават българските от немските читатели?
Българските читатели са много критични, дори често изпадат в критикарство. Това идва от манталитета на нашенеца да търси и вижда първо лошото. В Германия се критикува по друг начин. Може би ще минат столетия, докато българинът се научи истински да оценява сътвореното.
Живо ли е изкуството в България?
Изкуството е мост към човешката душа. Свикнала съм да търся красотата навсякъде и съм сигурна, че каквото и да се случи с българската нация, изкуството ще успее да оцелее.
Би ли се върнала отново в родината ни?
Интересен въпрос, на който не мога да дам конкретен отговор. Когато имах трудности, българската държава не ми помогна. Тук всеки се дави или спасява сам. Илюзията, че някой може да ти помогне в България, е наистина само илюзия.
Как определяш съвременната българска литература?
Непредсказуема.
А немската? Останало ли е наследство от велики имена, като Гьоте, Шилер, Хайне?
Според мен немската литература е класическа. Класиката е факт, носещ в себе си традиция и съвременност.
Има ли начин да направим младото поколение четящо?
Няма невъзможни неща, всичко е постижимо, но трябва да се започне отнякъде. Първата стъпка е комуникацията и диалога с младите хора.
Какви са бъдещите ти планове?
Обичам да планирам и работя за осъществяването на целите си. Имам издадени книги и много желания, които постепенно стават реалност. В тази посока е насочен и призивът ми: бъдете винаги усмихнати, вярвайте в себе си и се борете за мечтите си!
| 11 | 0 |
