Радослава Янева е от хората, които могат да те спечелят само с няколко редове, пропити с чувство за хумор и симпатична самоирония. Ако към тях бъде сервирано и парче от някой от невероятните й десерти, описани в нейния "Блог без захарно покритие", гарантирано е - ще се влюбите!
Младата майка на двама пакостници, единият от които ученик, а другият - още мъник, знае как да борави не само с думите и е цяло вдъхновение за всички любители кулинари и сладкари.
Сладкарският ѝ талант пък е успореден на математическото ѝ образование. Майка ѝ е преподавател по висша математика, а самата Радослава е завършила "Приложна математика" в Софийски университет.
Колко помагат точните изчисления в кухнята и предават ли се генетично кулинарните умения, научете от нея самата.
Освен математиката, кулинарията също ли е в кръвта ти?
Може да се каже, че е така, жените от семейството ми са добри готвачки. Едната ми баба е майсторка на всичко, което се прави от тесто. Някога обичах да седя в кухнята край нафтовата печка и да ѝ "помагам". Даваше ми парче тесто, което в ръцете ми се превръщаше в сива, мърлява баничка, която с гордост изпичах и после я предлагах на всички в къщата като невероятен деликатес.
Помага ли аналитичното мислене в кухнята, или по-скоро въображението?
Аналитичното мислене помага, когато целта ти не е просто да сготвиш вкусно, а и храната да бъде подходяща и полезна за хората, на които я поднасяш. Но това не се научава от готварските книги. Помага и когато искаш да си оптимизираш времето, така че да не седиш в кухнята часове наред. Въображението винаги е от полза, но ако се разчита само на него, може да се получат уродливи манджички, от които никой няма да опита втора лъжица.
Как реши да създадеш кулинарен блог?
Старите кулинарни книги имаха раздел "бележки на домакинята" - бели страници, на които да се дописват рецепти с химикалка. Моят блог е нещо като "виртуални бележки на домкинята", но предимството е, че не ги диктуваш по телефона на приятелските си, а им даваш URL-а. И не прелистваш, плюнчейки показалец, а сортираш само с едно кликване. Също така няма опасност да накапеш монитора с тесто. Приятно ми е, когато хората го четат и харесват.
Трудно ли се изхранват трима гладници от мъжки пол?
Лесно, стига да ги свикнеш на глад и бой. Шега, само на глад. Лесно е, когато ги научиш, че фасоните на масата не минават и каквото се сервира, това се яде, човек трябва да е благодарен за храната си. Иначе няма бисквитка.
За коя манджа си отнесла най-сериозен психически тормоз от страна на хлапетата? Така де, на кое ястие най-много се радват те?
За пица и мъфини мрънкат най-много. Пица правя всяка седмица, като експериментирам със състава на тестото и плънката, а по реакциите на опитните зайци мога да отсъдя, че в една пица можеш да набуташ всичко, което иначе ще остане отделено в края на чинията. Например елда, лук и чушки. В мъфините също могат да се скрият разни "отровни" неща като банан и пълнозърнесто брашно.
Случвало ли ти се е да готвиш на необичайни места? Като например в багажника на колата по време на пикник?
Върху багажника на колата ми се е случвало единствено да нарежа сланина и да извадя маслини. Върху вестник, разбира се! Странно е, когато готвя в чужда кухня. За една годишнина от сватбата бяхме на гости на нашия кум и направих торта в гевгир, увит с фолио.
Или на една почивка в планината: нямаше нито едно работещо заведение и с помощта на котлонче (умният турист винаги си носи котлонче!) и термокана, си готвехме разни неща, като например палачинки със сладко от боровинки.
Сладкото от боровинки също беше сварено на великото котлонче предния ден, а боровинките - собственоръчно набрани.
Прочетете още забавни истории от Радослава Янева, благодарение на интересното интервю в Kulinar.bg!
| 7 | 1 |
