Със сигурност и друг път сте виждали Богдана Трифонова. Ала, обзалагаме се, много по-често сте я чували. Нейният глас озарява утрините на десетки българи по път за работа или по време на друга сутрешна дейност. Освен лъчезарна водеща обаче, тя е и грижовна майка.
Пред Jenite.bg Боги разказа за любовта към театъра и радиото, за работата със Симо, за семейството си и за това как вижда състоянието на родната действителност. Сподели ни и какво очаква слушателите и гостите на 11-ия рожден ден на "Стартер" по БГ Радио.
Завършила си Актьорско майсторство за куклен театър. Какво провокира у теб интерес към Театралната академия?
Интересът ми се зароди, когато бях съвсем малка. Тогава тръгнах на куклен театър в Двореца на пионерите. Бяха страхотни години, в които срещнах невероятни хора, с които и до днес сме приятели. Освен това, много обичах да заставам пред огледалото и да рецитирам монолози. Така някак си естествено
и лека-полека се ориентирах в тази посока.
Защо реши след завършването си да се насочиш към медиите, а не към театралната сцена?
Когато завършвах, получих предложения от няколко куклени театъра и дори се бях насочила към този в Русе. Но именно през последната си година в НАТФИЗ се запознах с Румен - бъдещия си съпруг и реших, че не искам да тръгвам наникъде. Тъй като нямах предложения от софийски театри, реших, че трябва да потърся друга област, в която да се развивам.
Точно тогава, по щастливо стечение на обстоятелствата, се запознах с един телевизионен репортер. Той ми сподели, че медията, в която работи, търси хора. Отидох в офиса им и попитах: "Добър ден, имате ли работа за мен?”
Оттам нататък нещата започнаха да се случват. Взеха ме на работа, започнах да представям прогнозата за времето, а също така бях и репортер в ресор "Култура". Така всъщност започна телевизионният ми път.
Била съм и водеща в сутрешен блок, както и репортер и сценарист на предаване за култура. И тогава
се появи радиото! Така се получи, че медиите се превърнаха в главната ми насока, а театърът остана в мен, без да съм го изиграла.
Спомена, че си работила и като сценарист. Как оценяваш спецификата на тази дейност?
За да бъдеш добър сценарист, трябва много добре да умееш да разказваш това, което си видял и това, което искаш да кажеш. Именно тогава започнах да се осмелявам все повече и повече да пиша. Научих се да преразказвам нещата по такъв начин, че да могат зрителите да бъдат пленени както от картинката,
така и от хубавия текст.
Тази работа е много интересна и съм сигурна, че ако не съм пред микрофона или пред камерата, бих се чувствала много уютно и комфортно като сценарист, без да имам задължителната необходимост да се показвам.
Със Симо няколко пъти сме били сценаристи на Годишните музикални награди на БГ радио. С него работим и по сценария на Стартер ежедневно. Като цяло във всички предавания, в които съм работила през годините, сценарият е минавал през ръцете ми.
В БГ Радио си още от създаването през 2001 година. Коя е силата, която те води всяка сутрин натам?
Някак си успях да се "намеря” в радиото. Сутрешното ни шоу е много освободено, емоционално и искрено и е много приятно, че само с начина, по който казваме нещо, можем да въздействаме на хората. Чувствам, че намирам ролите, които не съм изиграла в театъра, партнирайки си със Симо. Ние влизаме в образите на типичната жена и типичния мъж всяка сутрин, особено в Мини дебата.
Другата движеща сила, която ме води насам всеки ден, е екипът на радиото. Ние сме изключително сплотени и сме разбрали, че трябва да бъдем приятели, а не само колеги. Идваме тук и за да се обичаме, и за да работим заедно. Смея да кажа, че именно тук намерих най-близките си приятели.
Както спомена, със Симо често сте на различно мнение зад микрофона. Така ли е и извън ефир?
Много често! Като жена, в началото ми беше много трудно да приема някой толкова различен от мен самата. Същевременно точно тези различия много помагат, защото така конфликтът се ражда от самосебе си. А конфликтът не винаги е нещо лошо, напротив.
Ако със Симо бяхме винаги на едно мнение, предаването далеч нямаше да бъде толкова интересно. Хората обичат да се припознават. Във всяко семейство ежедневно един срещу друг стоят мъж и жена, които постоянно имат разминавания по най-различни въпроси. Те се откриват в нас двамата и именно това е нещото, което целим и постигаме някак си естествено, без да насилваме нещата.
Случвало се е често след Мини дебат спорът между мен и Симо да продължи и извън ефир. Това е вследствие на факта, че позициите, които защитаваме зад микрофона, са и позициите, които имаме в реалния живот.
Симо и Боги
Налагаш ли си автоцензура, когато водиш предаването? Случвало ли се е да не кажеш нещо, защото еди-кой-си може да те чуе и да не му стане приятно?
Случвало се е, разбира се. Това е нещо напълно естествено в ежедневието ни. Не смятам, че човек не трябва да изразява мнение и да отстоява позициите си, напротив. Просто това не трябва да се случва на всяка цена, а само тогава, когато има смисъл. Когато не можеш да промениш мисленето на някой човек и
знаеш, че това, което кажеш по-скоро ще доведе до задълбочаване на конфликта, по-добре да замълчиш. Когато обаче знам, че мога да променя нещо с мнението си, мога да бъда и много категорична.
Покрай предаването "Часът на мама” (в последствие "Денят е прекрасен”) ти се превърна в една от най-известните майки в България. Децата ти следят ли отблизо кариерата ти? Радват ли се, когато чуят гласа ти по радиото?
Радват се по детски, така както всяко дете се радва на успехите на мама и татко. Андрей, който е почти на седем години, още не оценява нещата от този ъгъл. От своя страна Надежда, която навлиза в тийн годините, много се вълнува от това, което правя. Следи кариерата ми и слуша радиопредаването. Често се съветвам с нея относно това, което правя, защото тя има много верни критерии. Това много ме радва, тъй като по този начин разбирам как тя мисли, което за мен като майка е много важно. Двете много обичаме да си говорим по женски.
Естествено раждане или секцио?
Нито едното, нито другото не трябва да бъде задължително. Има жени, които толкова държат на естественото раждане, че застрашават собствения си живот, както и този на детето. Среща се и обратният вариант - жени, които прибягват до секцио само и единствено, за да запазят фигурата си. Това, което имам предвид, е, че не приемам крайностите под каквато и да е форма. Смятам, че истината е по средата. Затова нека раждането бъде естествено, но ако се налага, нека то да бъде секцио.
Как те промени майчинството?
Така, както се променя всяка една жена, когато стане майка. Приоритетите много бързо се преподреждат. Спираш да бъдеш най-важен по начина, по който си бил преди това и започваш да съотнасяш всичко, което правиш, към детето. Удоволствието да наблюдаваш как някой расте пред теб и да знаеш, че този някой е част от теб, е несравнимо. Преживяваш всяка една прегръдка, всяко едно любовно обяснение. Всички тези неща отварят сетивата на жената в една съвсем нова насока. Разбираш, че любовта има и друго измерение, а именно безусловната любов към съществото, което е зависимо от теб.
От позицията на родител как оценяваш състоянието на българската образователна система?
За мое голямо съжаление, не я оценявам никак добре и примерите, които ме карат да се чувствам оптимист в тази насока, са малко. Смятам, че децата не искат да ходят там, където не им харесва. Докато училището не се превърне в място, което да им допада, това няма как да се случи.
Факт е, че и учителите масово не обичат да ходят на работа и много голяма част от тях не преподават със страст и хъс. А ако се появи учител, който да върши работата си с нужното внимание, резултатите не закъсняват. Децата буквално се влюбват в него, учат и се стараят в часовете му, чувстват се мотивирани. Абсолютно разбирам, че за да си вършат работата както трябва, учителите трябва също да бъдат добре мотивирани, което за съжаление не се случва.
Също така не ми харесват учебниците, които се правят, както и количествата тетрадки, които децата носят и изписват. Струва ми се, че нещата биха могли да бъдат много по-опростени с повече примери и коментари. Покрай препускането в задължителната програма се губи импровизацията и удоволствието от това, урокът да бъде преподаден по интересен за учениците начин.
Защо все по-малко български жени се престрашават да имат деца?
Истината е, че в България деца се гледат трудно и въпреки ситуацията, а не благодарение на нея. Финансовото състояние много често е определящ фактор. А когато на първо място в семейното планиране застане финансовият въпрос, това означава, че ситуацията в държавата по отношение на раждаемостта не е никак добра.
Всекидневно ставаш много рано. Успяваш ли да се видиш с децата сутрин?
Единственото, което успявам да направя, е да нацелувам Андрей, който спи толкова дълбоко, че няма шанс една целувка да го събуди. Жал ми е да будя Надежда, защото тя самата става доста рано за училище.
Имаш ли време за закуска?
Не, никакво. Първото си кафе пия на балкона в радиото, където с любимата ми Надежда - нашия новинар и арбитър в Мини дебата взаимно се разсънваме и си говорим.
През годините си изградила публичен образ на изключително усмихнат и позитивен човек. Такава ли си и в личния си живот?
Надявам се да съм такава, но това не винаги се случва. Не си позволявам да показвам пред хората всичко, което ме притеснява и тормози. Като цяло наистина съм оптимист. Водещо при мен винаги е било това, че човек трябва да бъде максимално естествен. Много ме зарежда една на пръв поглед много обикновената ситуация, в която вечер четиримата сме на масата. Настъпва един малък и много приятен семеен хаос, който ми носи невероятно усещане за уют и ме кара да забравя всичко останало.
Как се справяш с умората?
Като всеки друг човек. Най-близките приятели и семейството ми знаят, че в събота и неделя между 13 и 17 часа никой не ми звъни по телефона. Това е времето за така любимия ми следобеден сън. Почивам си като гледам телевизия и филми. Много ме отморява и готвенето. С дъщеря ми творим заедно в кухнята. Тя е много старателна и търпелива и прави истински кулинарни шедьоври.
Разкажи ни малко повече за предаването, което подготвяте по случай 11 години "Стартер” в ефир.
Ще бъде радиопредаване директно от манежа на Софийски цирк на сцена. Тъй като ние със Симо сме много самоиронични и винаги сме казвали, че сме "пълен цирк”, решихме тази година да направим празничното си предаване там, с цялото ни уважение към цирковото изкуство, разбира се.
Много се вълнуваме, защото ситуацията не е никак обичайна за предаването. Очакваме някои от гостите да дресират животни. Коцето Калки например ще дресира две лами, а аз самата, за ужас на всички, съм обещала да сложа питон на врата си. Ще има и костенурка, която през цялото време ще обикаля манежа с нас. Специален гост ще бъде Йорданка Фандъкова, която ще отговаря на нашите 5 въпроса. Ще има и още изненади, с които сме намислили да зарадваме гостите.
Тъй като темата на месеца в Jenite.bg е "Любовни трепети”, за финал не можем да не те попитаме кой е най-съкровеният ти любовен миг.
Ще споделя три – първия, съдбовния и … най-милия! Първият много съкровен миг беше, когато на един детски лагер получих първото си любовно писмо! Първо смачках бележката, после я скрих в джоба, после пак я извадих, пак четох, пак мачках… Много бях развълнувана. Пазих я много дълго време.
Другото беше, когато се запознах с Румен. Тогава не предполагах, че това е бъдещият ми съпруг. Бях разбрала, че той работи и със сребро и му дадох няколко свои сребърни бижута, за да ги поправи. Когато ми ги върна, сред тях имаше и един пръстен… Много беше мило.
И третото, най-любимото е едно от любовните обяснения на сина ми - Андрей, който беше на пет години, когато ми каза, че съм ангел и всяко едно мое перце е на мястото си!
Възгледите на Симо за предаването и нещата от живота, подправени с много хумор, може да прочетете единствено и само в Div.bg!
Ако искате да ви срещаме с още интересни и усмихнати личности като Боги, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 14 | 0 |
