Весел детски смях ме задмина вчера на улицата. Два силуета на мъници, които ми стигаха до кръста. Момче и момиче, брат и сестра. Игра на гоненица. Единият настига другия по някое време. И всичко започва от начало.
Усмихнах се още, щом ги чух да идват зад мен. Огласяха с шумните си бързи стъпки и звънтящи гласчета цялата улица. Настигнаха ме и тогава гласовете придобиха образ. Два малки мургави силуета. Замислих се, че детската игра винаги е една и съща. Не признава цвят на кожата, материално състояние, не са ѝ нужни скъпи играчки. А само две крачета, които да тичат.
Минувачите се отдръпваха от идващите насреща им деца, освен за да избегнат сблъсъка, за да не се докосват до тях. Мръсни и дрипави, но със същите бисерни усмивки като чистите и добре облечени деца. А само колко красиво бе момичето! С розова рокля с бухнали ръкави и воали, клин отдолу. Избръсната глава. Уилоу Смит, само че не от Холивуд, а от българското ромско гето. Едва ли някога ще разбере, че в розовата дрипава рокля има нещо пънк, а бръсната заради въшките глава е по последните тенденции в коафьорството. Момченцето пък приличаше на същински Том Сойер или Хъкълбери Фин.
Недалеч, седнал на тротоара в непосредствена близост до кофата за боклук стои баща им. Несъзнателно поставяме хората като него точно на това място, като че ли и те знаят добре къде трябва да стоят. На боклука.
Отпуснал е тежестта на цялото си тяло върху бордюра. Децата се закачат с него, но бащата е потънал в мисли, а може би дреме. Стои неподвижно, докато целият свят минава покрай него.
Един такъв живот на улицата и в дълбока мизерия предполага дълбока промяна на личността. Колкото и парадоксално да звучи, хората като този баща може би в един момент започват да се чувстват комфортно в тази си роля - позиционирани встрани от обществото, до кофата за боклук. Години наред ги гледат и подминават лица, изразяващи безразличие, презрение или съжаление. Няма го и общуването, заменено е с отвръщане на главата. Очите не срещат очи. Едните гледат надолу, а другите - настрани. Емоциите са притъпени.
А гоненицата и смехът на децата продължават. Играта им е като на всички други деца. Усмивките, радостта и блясъкът в очите също. Улисани в закачки и в своето детство, до тях не достига пренебрежението на околните. Богатият им вътрешен свят рязко контрастира с грозната външна действителност. Бедна духовно и емоционално у минувачите.
| 20 | 0 |
