Управление на впечатленията или себепредставяне. С тези термини психолозите обозначават типовете поведение, с които хората се опитват да контролират впечатленията, които оставят у другите. Нещо като рекламна кампания, по време на която се изтъкват най-добрите черти, лоши няма, а стремежът е да се харесаме.
В контекста на подбора на кадри тенденцията е същата. Самата цел на интервюто за работа е такава, че то повишава съзнанието на кандидата за това, че ще бъде преценяван, и той се опитва да се покаже като перфектния за позицията. Напълно нормално, тъй като разполага с лист хартия за личните си данни и тридесетина минути разговор с HR-a. И все пак има граници, които не трябва да бъдат преминавани. Ето кои са те:
Комплименти и ласкателства
Колкото и предразположен да изглежда интервюиращият, комплименти относно начина, по който изглежда, ласкателства на тема компанията, за която кандидатствате, не са желателни. Изразяването на съгласие с всяка казана дума от HR-a, също. Доказано хората харесват онези, които галят самочувствието им, но суперлативите в подобна ситуация звучат неискрено.
Отразена слава
Подсилването на собствения образ чрез претенции за отношения с престижни фигури е доста често срещан феномен при интервюирането за работа. Не изтъквайте близки познанства, не произнасяйте гръмки имена, освен ако интервюиращият сам не прояви интерес относно контактите ви на предно работно място.
Вината е на другите
Приписването на неуспеха на външни причини, на колегите или на шефа е поведение, което интервюиращите познават твърде добре. Напълно възможно е работната среда, в която сте попаднали преди, да е била повече от ужасна, но запазването на добрия тон е само във ваша полза.
5 | 0 |