Обществените норми затягат своята примка, докато ние остаряваме. Минава ден, минават два. И неусетно сме натрупали хиляди дни зад себе си, в които сме правили нещо, което не искаме, защото "защо" завършва на "о". Очакванията на обществото и клишетата за "личен успех" са способни да ни закопаят, заедно с всички таланти и умения, които притежаваме.
Понякога пътят ни е предначертан и "съдбата си знае работата". Или пък е доста по-лесно да следваме пътечката, по която ни побутват мама и тати, отколкото да утъпчем своя собствена. През тръните и калта на нашия живот.
Мечтите обикновено гнездят в нашето съзнание и не напускат неговите предели. Рядко се случва някоя от тях да развие своя потенциал и да се засели в реалността, където всъщност ѝ е мястото. Явно броят на смелите мечтатели е малък, а за останалите мечтите са само поза, която им помага да се измъкнат поне за малко от непоносимата реалност.
Онези, които си мислят, че както си вървят, ненадейно ще тръгнат по нов житейски път, са луди. Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати*. Има такива. Оплакват се, че са нещастни. Недоволни. От работата си, от себе си, от живота. Но нямат смелост да се променят.
А има и други. Тези, които не правят едно и също. И всичко се променя, към по-добро разбира се. Примерите са удивителни. Всеки сам по себе си е уникален. Копирайтър, който създава бутик в София. Собственик на рекламна агенция, който ръководи сърф училище на остров Гьокчеада. Маркетинг мениджър, който дори в момента посреща гости в своя хостел. Не са първите, но са едни от малкото. И всички са в женски род.
Жените по презумпция са най-добрите актриси. Те са съпруги, майки, домакини и изпълняват ролите си без да парадират. А смяната на професията е нещо като раждане. Желано и очаквано събитие, планирано или не. Смелостта им да зарежат всичко в името на една мечта пък е пословична. Все пак това е полът, който се рее в облаците и е склонен да живее в паралелна реалност. Изхранван от илюзии и розови мечти.
Причините, поради които жените започват да плуват срещу течението, са различни. Трудно е да разбереш някого, който е оставил на пръв поглед всичко. Тъй като "всичко" за някои хора се свежда до това да имат работа, която да им плаща сметките. И те никога не биха могли да се откажат всичкото. Дори да жертват една мечта. Ако ще да им е единствена.
Преследвачите на мечти са отегчени от поточната линия, на която завиват капачки от девет до шест. И силно искат бурканите, на които току-що са сложили металната пластина, само за себе си. С други думи, им омръзва да работят за някой друг, в огромни компании с установен вътрешен ред, спешни срокове и сърдити колеги.
Обикновено тези смели дами не изпитват страх от бъдещето. Те не мислят как нещо няма да стане, а по-скоро се опитват да намерят начин то да стане. Ако досега са вървели стъпка по стъпка към успеха, то сбъдването на една мечта в съвсем различна сфера е огромен скок. Той трябва да се планира внимателно. Падането отвисоко боли. Но съдбата обича смелите.
И докато си говорим за "тях", може би във вашето съзнание се е изяснило усещането, което имате от толкова време. Че нещо не е наред. Че не сте на мястото си. Ами опитайте тогава да последвате една мечта. Нищо, че не сте с такова образование, това не е типична женска работа, или в тази професия просто "няма хляб". Предвидете рисковете, обмислете ползите. И не позволявайте "всичко" за вас да бъде едно голямо нищо.
* Алберт Айнщайн
| 3 | 0 |
